Да бъде свикано Велико Народно събрание (ВНС), предлага ДПС. Това съобщи председателят на партията Мустафа Карадайъ по-рано днес. Според него сме свидетели на тотален разпад на държавността, а истински дълбоки реформи няма как да станат без промени в Конституцията.

Великото народно събрание решава само въпросите от Конституцията, за които е избрано, гласи основният закон на държавата.

Правомощия на Велико народно събрание

Сред правомощията на Великото народно събрание са приемането на нова Конституция, решаването на въпроса за изменение територията на страната и ратифицирането на международни договори, предвиждащи такива изменения, както и решаването на въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление.

ВНС приема решение по внесените проекти с мнозинство две трети от всички народни представители на три гласувания в различни дни. Великото народно събрание решава само тези въпроси от Конституцията, за които е избрано. В неотложни случаи може да изпълнява функциите и на Народно събрание.

Правомощията му се прекратяват, след като се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано. В този случай президентът насрочва избори по реда, определен със закон. Според Конституцията актовете на ВНС се подписват и обнародват от неговия председател в седемдневен срок от приемането им.

Процедура по свикване на Велико народно събрание

Народното събрание решава да се произведат избори за Велико народно събрание с мнозинство две трети (160 депутати) от общия брой на народните представители. Президентът насрочва избори за Велико народно събрание в тримесечен срок от решението на Народното събрание. С произвеждането на избори за Велико народно събрание пълномощията на НС се прекратяват. ВНС се състои от 400 народни представители, избрани по общия ред.

Последното Велико народно събрание

След Учредителното народно събрание през 1879 г. в България са били свикани седем Велики народни събрания. 

Изборите за последното – VII Велико народно събрание – се провеждат на 10 и 17 юни 1990 г. Избрани са 400 депутати в два тура - 200 по едномандатната и 200 по мажоритарната система със задачата да създадат и приемат нова Конституция на България. 

За изборите са регистрирани 40 партии, коалиции и движения. Българска социалистическа партия (БСП) има 211 депутати, Съюзът на демократичните сили (СДС) - 144 депутати, Движението за права и свободи (ДПС) - 23  депутати, Българският земеделски народен съюз (БЗНС) - 16 депутати, Отечественият съюз - 2 депутати, Социалдемократическа партия-немарксисти - 1 депутат, Отечествена партия на труда - 1 депутат и двама независими депутати.

VII-ото ВНС е открито във Велико Търново на 10 юли 1990 г. От 17 юли 1990 г. до 2 октомври 1991 г. заседанията са в сградата на Народното събрание в София. Председател е акад. Николай Тодоров (БСП).

На 12 юли 1991 г. ВНС приема Конституция на България. С нея се отменя Конституцията на Народна република България от 18 май 1971 г. Съгласно новата Конституция България е република с парламентарно управление. Въвежда се постът президент, който се подпомага в работата си от вицепрезидент. Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. Състои се от 240 народни представители, избирани за срок от 4 години. Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с конституцията и законите.

Съдебната власт е независима и защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. Територията на страната се дели на общини и области. Създава се Конституционен съд, който следи спазването на конституцията.

Материалът е подготвен съвместно с отдел „Справочна" на БТА.