Тази седмица писателят Георги Господинов влезе в историята с романа си "Времеубежище", който стана първата българска книга, спечелила международната награда "Букър".

Преведен с помощта на Анджела Родел, романът победи пет други произведения на бляскава церемония в лондонската Sky Garden.

Георги Господинов казва, че заради трагедията в Украйна сега се чуват повече истории от Балканите и Източна Европа.

Творбата, която е четвъртата на Господинов на английски език, се фокусира върху център за лечение на болестта на Алцхаймер, който създава среда, вдъхновена от отминали времена, и в крайна сметка се превръща в убежище за здрави хора, уморени от съвременния живот.

"Времеубежище" е публикувана първоначално в България през 2020 г., където оглавява класациите за книги и печели европейската награда "Стрега".

Трепет и умора

Euronews имаше удоволствието да разговаря с Господинов и Родел след победата им. Те споделиха, че са "развълнувани" от триумфа, въпреки че признават, че са спали много малко след награждаването.

Това не е изненадващо, като се има предвид, че им се е наложило да седят на церемонията по награждаването "в агония в продължение на няколко часа", преди книгата да бъде обявена за победител. Имаше и нерви преди награждаването - Родел обяснява, че не е могла да прецени дали ще получат наградата, или не, като обяснява: "Вървях напред-назад: "Имаме шанс. Нямаме шанс. Имаме шанс. Беше като влакче в увеселителен парк."

И авторът и преводачът са особено доволни, тъй като победата има допълнително значение за България като нация, тъй като идва в навечерието на български национален празник, 24 май, който, както обяснява Господинов, е "посветен на кирилицата".

Той се надява, че наградата ще спомогне за по-широкото признание на българската литература по света, като смята, че победата ще "отвори вратата към българската литература, а също и към литературата в региона на [Балканите]", подчертавайки, че творбите, написани на "малки" езици, често могат да предадат най-силните послания.

Господинов разказва с умиление и за подкрепата, която е получил от момента, в който "Времеубежище" е бил включен в списъка, като казва: "Получих много съобщения от много писатели от региона, от Гърция, Сърбия, Македония - от всички страни на Балканите. Хората наистина се радваха. Само една книга от региона беше номинирана - всички ние обичаме тази награда".

Коментирайки конфликта в Украйна, той казва, че заради трагедията в Източна Европа историите на региона се слушат повече от всякога.

"Времеубежище" в основата си е изследване на необходимостта да не се занимаваме прекалено много с миналото. Господинов казва, че точно това прави Владимир Путин, откакто нахлу в съседна Украйна миналата година.

"Мисля, че войната на Путин е война за миналото", обяснява той и добавя: "Путин е обсебен от миналото. Украйна е била "негова" територия през 40-те и 50-те години на миналия век, но проблемът е, че не можеш да живееш в миналото и той се опитва да завлече всички със себе си в миналото. Това е наистина опасно. Опасно в европейски и в световен мащаб".

Господинов винаги е използвал творчеството си, за да отправя предизвикателства към политически нестабилния свят, а "Времеубежище" - и неговото послание да не се фокусира върху носталгията в ущърб на настоящите проблеми - е идеален пример за това.

Написана след 2016 г., когато се гласува за Брекзит и Тръмп дойде на власт, той обяснява, че е искал да напише книга, която точно да описва кризите, пред които е изправен светът. "Израснал съм в България, която до 1989 г. беше комунистическа страна", казва той, "помня как ни обещаваха светло бъдеще и не исках някой да продава на дъщеря ми историята за "светлото минало" - не вярвам в това празно твърдение."

Авторът е загрижен за възхода на популизма и национализма в Европа, който достигна своя връх през 2016 г., особено, според него, в България. Отговорът? "Исках да напиша антиутопичен роман, роман, който показва какво може да се случи в близко бъдеще".

Честване на европейските ценности

Това отношение се отнасят и за съветите, които Господинов дава на начинаещите писатели, които се надяват да подражават на неговия успех. Той предлага да се четат литературни величия като Кафка и Кундера и да се вдъхновяват от ценностите на европейската литература, което ще помогне на бъдещите писатели - а и на читателите - да "развият емпатия и да останат на страната на губещите, на страната на жертвите".

Той казва, че добрата литература е антидот на пропагандата, разпространявана от правителствата, и че е изключително важно "да се борим срещу пропагандата с помощта на литературата - това са направили толкова много добри европейски писатели".

Запитан за нарастващата роля на изкуствения интелект в творческите области, Господинов казва, че според него технологията никога няма да може да напише успешно художествено произведение, тъй като човешкото "докосване" е от решаващо значение за създаването му.

Запитан какво прави един роман успешен - а той очевидно знае - Господинов се смее и казва: "Ще перифразирам: "Това, което не ме убива, ме прави писател". Това е да живееш живота си по начин, който не винаги е положителен. Опит. Това е, което може да те направи велик писател".

След победата му успехът на Господинов вероятно ще се увеличи. Той разкрива, че има няколко произведения в процес на подготовка, включително едно строго секретно - и се надява отново да работи с Анджела Родел по преводите.

А след това? Казва, че ще продължи да прекрачва границите на литературата с романите си, които нарича "странни" и "нетипични". Вероятно успехът му ще даде тласък на литературата в България и в по-широкия регион на Източна Европа и това е нещо, което много радва Господинов. Той се надява, че наградата ще стимулира по-голям интерес към писането от региона, като обяснява, че той е готов да заеме място на световната сцена:

"Имаме много добри разказвачи. Надявам се, че интересът към тях ще нарасне."