Изложба изследва темите за природата и любовта в творчеството на Тициан
Под тавана с фрески на галерия "Боргезе" в Рим е окачен шедьовър. Това е "Нимфа и пастир", една от последните и най-значими картини на Тициан.
Тя е в основата на новата изложба "Тициан: Диалози на природата и любовта", обединяваща теми от цялото творчество на художника, от началото до последните щрихи с четката.
"Нимфа и пастир" е рисувана от Тициан около 1575 г, тя е една от последните му картини. Художникът ще умре през 1576 г и затова картината е от изключително значение в творчеството му, защото е свидетелство за последната му работа, за последната му мисъл. Тя е алегория за живота, бих казала за безсмислието му, защото на заден фон се вижда коза, която изяжда последната зелена клонка от дърво, което сега е изсъхнало.
В последния творчески период на Тициан пейзажът завладява различно пространство. Пейзажът се превръща в основен фон, на който се разгръща дейността на човека. Там има отражение на усещанията повече от обстоятелствата, повече от смисъла. Пейзажът става мястото, където се разгръщат чувствата и страстите на човека.
Другите две ключови произведения в изложбата са "Венера завързва очите на Купидон" и "Любов небесна и земна". В последната имаме напълно различно изобразяване на природата. Пейзажът на заден план е пълен с детайли и ярки цветове.
Контрастът показва как Тициан променя начина, по който представя природата и все по-важната роля, която ѝ отрежда. Майсторът дори е премахвал човешки фигури от картините си, за да постави повече фокус върху пейзажите.