Със 191 гласа механизмът за разследване на главния прокурор мина на първо четене в НС
С внушителните 191 гласа „за“ народните представители приеха на първо четене законопроекта на служебния кабинет, с който се въвежда механизъм за контрол и разследване на главния прокурор. Нито един депутат не бе против промените, а 33-ма депутати от "Възраждане" гласуваха "въздържал се". Поправките предвиждат съдия с ранг на върховен съдия да бъде избиран за прокурор, който да има правомощия да разследва главния. Според тях временно изпълняващ длъжността обвинител, който да разследва главния прокурор, да може да бъде магистрат с минимум 12 г. стаж, който е работил през последните 7 г. като наказателен съдия.
"През последните дни този законопроект стана болезнено актуален. Твърде дълго време системата се управляваше на принципа мъка без край и това води до нейния мъчителен край", каза правосъдният министър Крум Зарков. "Ако има дори един човек, за когото не важи върховенството на закона, то не важи за никого", допълни той.
Екатерина Захариева припомни, че ГЕРБ също са правили предложения за промени и въвеждане на подобен механизъм, но той бе отменен от Конституционния съд. Тя изрази надежда това да не се случи и този път.
"Българската съдебна система има специфична особеност, която затруднява развитието ѝ от десетилетия - това е специфичната роля на главния прокурор. Той съсредоточава цялата власт на обвинителната функция", каза от своя страна Надежда Йорданова от ПП-ДБ. Тя подчерта, че е необходима и конституционна реформа, но не за да се "санира" този закон, а за да стане тя дълбока и "за да няма повече главни прокурори като Татарчев, Цацаров и Гешев".
"В последните дни виждаме, че един главен прокурор може да разпада политическата система с инсинуации и внушения. Това, което виждаме в момента и това, което ще се случи в тази зала е как политическата целесъобразност побеждава над законосъобразността. Въпреки правото", каза адомир Чолаков от ГЕРБ. Той настоя „да не бъде променяна нито една запетайка между първо и второ четене“. „Причината за това е, че трябвало да е ясно кой носи отговорност за този законопроект като посочи, че това в случая ще бъде служебният министър на правосъдието Крум Зарков, макар че по този механизъм са работили няколко поредни служебни министри на правосъдието“.