Войната в Украйна - угасва ли надеждата, че мирът е близо и какви са основните предизвикателства пред ЕС и НАТО? За помощта, оръжията и подкрепата Християна Димитрова разговаря с бившия генерален секретар на НАТО Алесандро Минуто Рицо.

Християна Димитрова: За първи път ли сте в България, г-н Рицо?

Алесандро Минуто Рицо: Не, не е първият ми път. От 1997-ма година насам съм идвал няколко пъти.

Християна Димитрова: Като каква държава познавате България? Какъв член на НАТО и ЕС сме?

Алесандро Минуто Рицо: Бих казал, че сте перфектни. Добър член сте на ЕС, добър партньор на НАТО. Това е в действителност голям успех за България, ако вземем предвид тежкото минало на страната- като започнем от Варшавския договор и стигнем дори до годините Османско робство. Трябва да бъдете горди от успешната си позиция в момента!

Християна Димитрова: Какви са основните предизвикателства пред Европейския съюз?

Алесандро Минуто Рицо: Предизвикателствата са изключително много. Но вижте, трябва да признаем, че човешкият живот винаги е изпълнен с предизвикателства. Няма и момент без трудности. Това се отнася както за нас-хората, така и за международните организации. Със сигурност ЕС трябва да опита да се обедини сега. Много е важно, но никак не е лесно да обединиш 27 държави. ЕС трябва да стане и по-силен, но не във военно отношение, а по-скоро като заемане на стратегическо място в света. Това са двете основни предизвикателства. Но искам да кажа, че ЕС е мечта, която всички трябва да преследваме.

Християна Димитрова: Няколко думи за войната в Украйна – угасва ли надеждата, че мирът е близо?

Алесандро Минуто Рицо: Да, точно така. След края на Втората световна война и падането на Берлинската стена, Източна Европа преживя един неопределен мирен период. И не можехме да си представим, че войната, насилието и смъртта отново ще се завърнат тук. И така, войната в Украйна беше изключително шокираща. Европа в момента опитва да реагира на реалността- укрепва защитата си, но подпомага и отбраната на Украйна.

Християна Димитрова: Как ЕС трябва да продължи да помага за възстановяването на Украйна?

Алесандро Минуто Рицо: ЕС е много силен в икономически аспект или в сферите на науката и технологиите, например. В този смисъл определено сме способни да подпомогнем възстановяването на Украйна. По-големият проблем в момента обаче е присъединяването на Украйна в Съюза. Това не е никак лесен процес. Украйна е огромна страна с повече от 40 милиона души население, а с размера си пък наподобява Франция. Разбирате, не е като Люксембург, изобщо не е малка държава. Влизането на Украйна в Съюза няма да бъде лесно, тъй като страната ще трябва да промени някои практики и нагласи.

Християна Димитрова: Как виждате поведението на НАТО към настоящия момент спрямо конфликта Русия – Украйна?  

Алесандро Минуто Рицо: За мен действията на НАТО за ясни, ако вземем предвид факта, че Украйна не е член на НАТО и никога не е била, и всъщност дори не е кандидатствала за присъединяване. Това е легенда. Че Русия е била принудена да нападне Украйна, защото страната е щяла да стане член на военния алианс. Това не е вярно! Но от друга страна, НАТО със сигурност може да оказва на Украйна военна помощ, обучения и политическа подкрепа, за да може страната да се противопостави на руската агресия. Мисля, че НАТО може да направи това, както и други държави, разбира се.

Християна Димитрова: Трябва ли Украйна да стане член на НАТО колкото е възможно по-скоро?

Алесандро Минуто Рицо: Вижте, това не е единствено политически проблем, но и икономически и юридически. Украйна трябва да направи големи промени, а това е много трудно. И тук не предричам какъв ще е развоят на преговорите, не бих могъл да знам какво ще се случи. Но ако върнем лентата назад и си припомним колко дълъг е процесът по присъединяване на други държави- на Испания, например, й отне 7 години, на Полша, ако си спомням правилно, пет или шест. Не се става лесно страна-членка на ЕС.

Християна Димитрова: Кой беше най-големият конфликт в периода, когато Вие оглавявахте Алианса?

Алесандро Минуто Рицо: Може би Афганистан, Афганистан да. Разбира се, имаше проблеми и в други краища на света. Спомняте си, кризите в Босна, Сараево, Косово и в Македония. Но това е в миналото. Кризата в Афганистан започна през 2003 г. И продължи до 2014 г. Операцията на НАТО беше изключително важна, от която научихме много. Искам да кажа, че самия аз бях начело на НАТО през 2003 г., когато започна операцията и лично за мен е много жалко, че не успяхме в Афганистан. За мен случилото се е много тъжна история, към която трябва да се връщаме. Може би трябваше да инвестираме повече в местните политики, трябваше да положим повече усилия на ниво международна общност.. Има нещо, което не винаги се разбира напълно от хората. Да се изпращат войници на фронта е лесно, даваш им заповед и те я изпълняват на минутата. Но ако искате да възстановите една страна, понякога трябва да координирате действията си с властите, които не винаги желаят да сътрудничат. Няма международна опека, ако мога да използвам тази дума, щом се стигне до възстановяване на цяла държава. В случая с Афганистан, около 40 страни оказваха икономическа помощ, но без добра комуникация помежду си. Инвестираха се много пари, но видяхме какъв е резултатът.

Християна Димитрова: Защо се забави присъединяването на Финландия и Швеция към ЕС? Можеше ли това да се случи по-рано?

Алесандро Минуто Рицо: Първо, Финландия вече е член на НАТО. Тя е по-малка държава и вече е част от алианса. Колкото до Швеция, която е не само по-голяма страна, но и такава с по-оборудвана армия, знаете, че Турция е против присъединяването й. Не искам да навлизам в детайли, тъй като темата не е сред моите компетенции, но знаете, че Турция обвинява Швеция в даване на убежище на емигранти, определени за терористи от турските власти. Швеция е демократична страна със силно върховенство на закона. А процесът по сключване на споразумение явно ще е по-дълъг..

Християна Димитрова: Възможно ли е присъединяването на Финландия и Швеция да измести фокуса на НАТО още на север, като се обърне по-малко внимание на южния фланг?

Алесандро Минуто Рицо: Много добър въпрос! Съгласен съм, че Финландия и Швеция ще бъдат добри членове на НАТО. Да, НАТО насочва основно вниманието си към Севера. От друга страна обаче, вниманието ни трябва да е насочено във всички посоки с фокус върху проблемите със сигурността, защото терористичните заплахи и мигрантите идват от Юг, политическата нестабилност също. НАТО определено трябва да работи повече със страните от Южна Европа. Надявам се, че през следващите месеци, включително около дискусиите за следващият генерален секретар, това ще бъде приоритет, тъй като е важно включително и за нашите страни- България и Италия.

Алесандро Минуто Рицо е италиански дипломат, заемал различни длъжности през кариерата си. Той е бил заместник-генералният секретар на НАТО от 2001 г. до 2007 г. и генерален секретар на Алианса за кратък период – от 2003 г. до 2004 г.