Турция вероятно завинаги ще остане извън Европейския съюз. Тази прогноза прави ръководителят на европейската практика в Еurasia Group Муджтаба Рахман в свой анализ за Politico Europe. Според Рахман, макар да приветства демократичните амбиции на опозиционния кандидат за президент на Турция Кемал Кълъчдароглу, всъщност евросъюзът тайно ще се зарадва при победа на Реджеп Ердоган. Ето защо:

Парламентарните избори и първият тур на президентския вот в Турция бяха огромна победа за действащия президент Реджеп Тайип Ердоган.

Противно на очакванията, неговата Партия на справедливостта и развитието си осигури мнозинство в парламента. Дългогодишният лидер постигна много по-високи от социологическите прогнози резултати за първия тур на изборите - 49,42% спрямо 44,95 за опонента му от Републиканската народна партия Кемал Кълъчдароглу.

Ако не се стигне до наистина голяма изненада, Ердоган ще спечели победа на втория тур на изборите след две седмици. И странно, но някои в Европейския съюз ще въздъхнат с облекчение.

Както в Брюксел, така и в други столици на ЕС нарастваше загрижеността, че председателството на Кълъчдароглу ще се опита качествено да подобри отношенията на Турция с ЕС. Това би включвало не само надграждане на митническия съюз между ЕС и Турция и търсене на споразумение за либерализиране на визовия режим, но и евентуален опит за възобновяване на отдавна замразените преговори за присъединяване.

Моментът на подобен рестарт обаче би бил изключително неудобен за ЕС, тъй като идва точно когато столиците на блока започват да обсъждат сериозно присъединяването на Украйна към ЕС и последиците от това.

Вероятно лидерите на блока ще започнат официално преговори за присъединяване с Киев на срещата си на върха през декември.

Загрижеността на висшите служители на ЕС е, че желанието на Кълъчдароглу да активизира отново преговорите за присъединяване на Турция може да усложни много чувствителния дебат за разширяването и Украйна.

Още повече че Киев се радва на значително по-широка политическа подкрепа от Анкара по отношение на присъединяването. Това е така, защото мнозина в Брюксел и в редица столици на ЕС са на мнение, че цената на приемането на Украйна и Западните Балкани ще бъде необходимостта да се уточни, че Турция никога няма да се присъедини.

„В някакъв момент ще трябва ясно да заявим, че Украйна и Западните Балкани са последното разширяване. Немислимо е, че ЕС ще бъде в състояние да поеме и Турция, и Украйна. Пазарът няма да го понесе“, казва високопоставен служител, пожелал анонимност.

А заради агресивната война на Русия присъединяването на Украйна придобива още по-голяма динамика. Всъщност, дори и да се реализира в рамките на едно или две десетилетия, приемането ѝ в блока вече се разглежда като геополитическа необходимост.

"Украйна наистина променя играта, когато става въпрос за Турция“, смята друг високопоставен служител на ЕС.

Публично лидерите на ЕС, разбира се, биха приветствали председателството на Кълъчдароглу, ако той спечели. Те биха подкрепили програмата му за реформи и биха изразили желание да работят по-конструктивно с него. Но войната в Украйна превърна Турция в по-нисък приоритет за блока – вече не само заради дългогодишните резерви и предразсъдъци на ЕС, но и на геополитическите императиви.

Така че ако Кълъчдароглу спечели на 28 май, страните членки вероятно ще се помъчат да включат Турция в дневния ред на срещата си на върха през юни, за да очертаят стратегия.

Но резултатът от тази дискусия вече е ясен: ЕС ще потърси убежище в „конструктивната двусмисленост“. Това означава, че в случай на победа на опозицията преговорите за присъединяване вероятно ще бъдат подновени, но със съзнанието, че ще останат безсрочни. И вместо изрично да отхвърлят напредъка на Кълъчдароглу, двете страни ще се съсредоточат върху по-тесен, краткосрочен „положителен дневен ред“.

Или, както казва друг високопоставен служител на ЕС: „Защо да губим политически кредит, за да убием процес, който вече е мъртъв?“

По същество това беше подходът на бившия германски канцлер Ангела Меркел, която лично се противопоставяше на присъединяването на Турция към ЕС, но предпочете да не заема ясна позиция. 

Казано по друг начин, твърди и амбициозни ангажименти за възстановяване на отношенията са малко вероятни.

Но ЕС трябва да внимава какво си пожелава.

Макар да е вярно, че - ако Ердоган спечели - иначе трудният дебат за политиката на разширяване на блока ще бъде избегнат и отношенията отново ще се установят в познатия модел на приятелски, транзакционни и враждебни политики, който и двете страни познават и разбират, много предизвикателства ще останат. И вероятно ще нараснат при неговото продължаващо лидерство.

В много краткосрочен план отношенията вероятно ще бъдат спокойни. Брюксел ще даде приоритет на предоставянето на финансова помощ в размер на 7 млрд. долара за подпомагане на възстановяването на Турция от опустошителните земетресения през февруари, докато Анкара вероятно ще се окаже по-отзивчива към нарастващия натиск от страна на ЕС и на САЩ  за ограничаване на заобикалянето на руските санкции.

Усилията на Ердоган за опазване на подкрепеното от ООН споразумение между Русия и Украйна за добив на зърно в Черно море също ще бъдат приветствани в Европа. И макар да упреква ЕС, че не прави повече, Анкара все пак ще работи с Брюксел за осигуряване на милиарди евро за финансиране на помощта за 3,5 милиона сирийски бежанци, които в момента се намират в Турция.

Но Кълъчдароглу всъщност би се оказал още по-отзивчив към нарастващия натиск за ограничаване на заобикалянето на руските санкции. Също така е много по-вероятно той да удвои усилията си за запазване на сделката за черноморското зърно.

Под ръководството на Кълъчдароглу Анкара също така би работила с Брюксел много по-конструктивно по отношение на управлението на сирийските бежанци.

Но в средносрочен и дългосрочен план, ако Ердоган наистина спечели, по-нататъшното отстъпление от демокрацията и конкуриращите се геополитически интереси ще доведат до значимо възобновяване на напрежението. Преговорите за присъединяване на Турция към ЕС ще останат замразени. Актуализирането на пакта за миграцията от 2016 г. или изпълнението на някои от неговите клаузи ще остане много малко вероятно. Брюксел ще продължи да отказва безвизово пътуване до блока за турски граждани. Няма да има движение по актуализирането на митническия съюз между ЕС и Турция от 1995 г.

Вместо това застоялите отношения между ЕС и Турция само ще се влошат още повече.

Двустранните спорове между Турция и членовете на ЕС Гърция и Кипър също рискуват да подклаждат напрежението между Анкара и целия блок, което може да предвещава поредното усилие на Ердоган да пусне бежанци и мигранти в Европа. Това може да доведе и до военно напрежение - особено ако Турция възобнови проучванията за въглеводороди в спорните води.

Като цяло изборите в Турция ясно показаха липсата на ясна политика на ЕС към Турция.

„По-добре дяволът, когото познаваш“ не е решението.

*С незначителни съкращения. Заглавието е на euronewsbulgaria.com