Дискусиите за разрушаване на съветските паметници в балтийските страни се активизираха след началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022. Но Латвия действа. И то решително.

Месец след началото на войната, която Москва започна на украинска територия Латвийския парламент въведе редица забрани, свързани с руските символи. Един от тях беше решението за разрушаване на близо 70 паметници на съветската армия в цяла Латвия. Най-големият от тях – в столицата Рига беше зрелищно съборен.

Още преди това да стане факт на гражданите беше забранено да провеждат каквито и да било събития в рамките на 200 метра от паметника или други свързани с руската окупация на Латвия по време на Втората световна война.

През май парламентът на Латвия разреши да бъде премахнат Паметникът на освободителите на Рига от нацистка окупация. Мотивите – че се е превърнал не в мемориал за падналите във Втората световна война, а в място "за прослава на съветската окупация и подкрепа политиката на Русия по разширяване на територията ѝ с помощта на незаконна военна сила".

Така на 25 август 2022 г. Паметникът на победата, издигнат през 1985 г. в латвийската столица Рига и посветен на съветските воини в парка "Узуварас", беше съборен. Демонтажните работи продължават 3 дни, а последният елемент от него - 79-метровата колона, завършваща на върха с петолъчки, пада във водите на изкуственото езеро около скулптурния комплекс, за който навремето са събирани дарения от населението. Като облекчение описва края на паметниците известната латвийска журналистка от обществената телевизията, която е и военен кореспондент на медията в Украйна.

Фактите – взривени са 3 600 тона бетон, въпреки 3 сантиметровата бронзова обвивка на 79 метровата колона. 3 тона риба в езерото около него не е пострадала, увериха от общината.

Елеонора Христозова, журналист от Euronews България: На това място зад мен се издигаше паметникът на Съветската армия, висок 79 метра. Той беше разрушен през август миналата година. На негово място тази година, на 18 ноември, ще бъде открит семеен парк. Датата не е случайна, защото това е денят на независимостта на Латвия.

Въпреки, че Латвийският руски съюз обяви на страницата си във Фейсбук, че са събрани повече от 10 000 подписа срещу разрушаването на паметника, това не им помага да го спасят.

В навечерието на събарянето властите отказаха да разрешат провеждането на протести срещу паметника. Некоординираните прояви бяха спрени от полицията. Арестувани бяха 30 души.

Преди руската агресия в Украйна от 2014 г., когато беше окупиран Крим, в подкрепа на паметника се изказваха 80% от жителите на Рига. А сега бяха събрани над 200 000 евро за премахването му заради втората агресия на руския президент Владимир Путин.

"Да, така е. Имаше процес, по време на който НПО-тата и активисти, които повдигнаха въпроса, събраха повече от 200 000 евро за премахването на монумента. За разчистване на цялата територия и подготовката й за новия проект, сумата вече достигна 2 милиона евро. Общото пространство е 30 000 квадратни метра. Имаше много паметници наоколо. Сега ще бъде направена хубава зелена територия. Това е парк и отново ще бъде парк, за да могат семействата да прекарват свободното си време и да го използват за физическа активност", разказа Янис Ланге.

Местните политици обясниха събарянето с това, че паметникът възхвалява не само Червената армия, която два пъти е окупирала Латвия, но и военните престъпления на Русия. Кметът на Рига Мартиньш Стакис беше категоричен, че събарянето на монумента е не само местен, но и национален въпрос.

Журналистката не очаква, че на 9 май там ще се съберат хора, заради традииите за деня на победата да го празнуват. Сега мястото е оградено с ограда, така че няма възможност да се стигне до него. Няма място, където да слагат цветя, паметникът е разрушен, това е факт и те трябва да го приемат, добавя тя.

"Въпросът е как рускоговорящите у нас виждат собствената си история. От тяхна гледна точка това е победа. Но от наша гледна точка, това са доста години на много трудна руска окупация. Ако руската общност може да си представи нашата ситуация, щеше да мисли по различен начин", смята Страсдиня.

Разрушаването на съветските паметници в Латвия определено разстрои руската общност в страната. Днес 30% от латвийското население са „рускоговорящи“, както ги наричат, а не „етнически руснаци“. В големите градове са 50 на 50 процента, но в някои гранични с Русия градове достигат и 80%. В училищата се изучават и двата езика, но тече процес на постепенно отпадане на руския език.

Войната в Украйна доведе и до други забрани в Латвия.

Още преди година латвийският Сейм забрани на хората да показват символи, които насърчават или прославят нацистки или комунистически режими на публични събития - Z и V заради употребата им от руската армия. Всеки, който бъде признат за виновен по новия закон, ще бъде глобен до 350 евро, докато компаниите могат да бъдат глобени до 2900 евро.

Освен забраната на руските символи, Латвия затяга и отбраната си.

Точно преди месец страната реши да върне отново задължителната военна служба, която беше отменена през 2007 година. Парламентът даде зелена светлина за подобни действия, които се предприемат в отговор на руската агресия срещу Украйна.

След присъединяването си към НАТО армията на Латвия се състои от професионални войници заедно с доброволци от Националната гвардия, които служат в пехотата на непълен работен ден през уикендите. Страната с население под два милиона души в момента разполага само с 7500 активни войници, подкрепени от 1500 войници на НАТО. От 2024 година латвийските мъже между 18 и 27 години ще трябва да служат в армията на страната. След бруталната атака на Русия срещу Украйна живеем в нова геополитическа реалност, обясни министърката на отбраната. Още от средата на тази година военната служба ще бъде въвеждана поетапно, първо доброволно, а от следващата година - задължително. Жените ще могат доброволно да преминават 11-месечното военно обучение.

Латвийския премиер Крисянис Каринс има опасения, че руският президент Владимир Путин може да засили военните си амбиции и да предизвика НАТО в балтийските държави – Латвия, Литва и Естония, ако не бъде спрян в Украйна. Ако не подкрепим Киев, това няма да свърши в Украйна и има вероятност тази агресия да продължи в други страни, смята той.

Президент на страната Егилс Левитс, смята че Източна Европа се нуждае от повече войски на НАТО като възпиращ фактор срещу Русия. Трите балтийски страни - Естония, Латвия и Литва - не разполагат със собствени военновъздушни сили. След анексирането на Крим от Русия през 2014 г. членовете на източния фланг на Алианса, включително трите балтийски държави, Полша, България и Румъния, се ползват от засилена "въздушна полиция" от страна на НАТО. През 2022 г. военновъздушните сили на Алианса в Европа са се задействали около 570 пъти, за да прехванат руски военни самолети, приближаващи въздушното й пространство. Повечето от тях са се състояли над Балтийско, а не над Черно море.

На този фон продължават призивите на НАТО за увеличаване на разходите за отбрана. От 31 членки само балтийските републики, Гърция, Полша, Великобритания и САЩ са похарчили повече от 2% от БВП за отбрана през миналата година, показва годишният доклад на генералния секретар на Пакта Йенс Столтенберг.

А краят на войната в Украйна все още не се вижда.