Мечтали ли сте някога да работите от екзотичен плаж? Или пък от някое китно село в планината. Да вземете компютъра си под ръка и да заминете на където ви видят очите. И да ви плащат за това... За някои тази мечта е сбъдната - именно този комфорт предлагат новите дигитални професии.

Този живот и то в България избира и Матиас. Облечен в риза с българска шевица, той раздава традиционна немска доматена супа.

В бившия хотел „Рила“ в планинския курорт Семково, са се събрали дигитални хора, които са избрали да инвестират тук, а самият Матиас се задържа на едно място не повече от шест години, като в последните няколко е в Банско.

„Аз съм от Германия и винаги съм пътувал много. Аз открих България заради планините, защото съм от Алпите и за мен планината е важна. И разбира се мястото е отлично за бизнес заради ниските данъци, ниски разходи за бизнеса и невероятна природа. Работих за огромна Софтуерна компания и прекарах седем години в Силициевата долина. Аз наистина обожавам технологиите, но преди няколко години реших че наистина няма нужда повече да работя и отворих място за споделена работа, за да бъда около хората. Влюбих се в България, защото е все още непозната. Цялата култура на Балканите е доста различна от Германия и това е вълнуващо. Тъй като страната е в Европейския съюз, нямате нужда от виза, много лесно е да заживееш тук и точно затова дойдох. Има огромно разнообразие от местни продукти и няма нужда да отидете до хипермаркета, за да си ги купите. Има пазари, където можете да си купите моркови и картофи от бабите и мисля, че това е страхотно“, разказва Матиас Цайтлер – основател на номадската общност в Банско.

А покрай морковите и картофите, на Матиас му хрумва план как да привлече повече чужденци в Банско. Идеята е да се съберат поне 125 инвеститори, да откупят стария и рушащ се хотел и да го превърнат в място не само за работа, но и за живеене и отдих. Джейсън и Джоана идват чак от Австралия и обмислят дали да инвестират в проекта.

„ Разработваме софтуери за изготвяне на графици и приложения за смартфони, което клиентите използват в хотели, кафенета, търговия на дребно, изобщо всяка индустрия която има работници на смени. Работата ни от тук ще е добра възможност в бъдеще. Ако трябва да съм честен, не знаем много, но научаваме всичко сега. Преместването в Европа е нов хоризонт за нас, защото имаме близки тук. Така че ако дойдем, може би данъчните условия в България са една добра основа, а специално инвестицията в тази сграда е добра възможност“, разказва Джейсън.

„Ние сме от Австралия и за нас притежаването на апартамент тук ще бъде един вид база в Европа. Така че можем да летим от Австралия до тук, да оставаме по няколко дни, а след това да посещаваме и останалите части от Европа. Това е място е толкова близо до всичко в Европа, така както Сидни и Мелбърн в Австралия“, допълва Джоана.

И така започва огледът на новата им база.

„Да, грозно е, но всичко това, което не знам дали виждате тук е проектирано да бъде боулинг, а ето тук имаме руско оборудване опреди 30 г. Не знам дали някога ще можем да го сглобим, но повечето хора, с които преговаряме за сградата, ме увериха че ще е лесно да го направим и отново да заработи“, казва Матиас.

Всичко тук се нуждае от ремонт. Въпреки че сградата е стара, в наследство от недалечното минало преди прехода, са останали собствен диско бар, басейн и куп други удобства, до които преди 1990 г. малцина са имали достъп.

Ватан идва от Израел. Привлечен е от липсата на такси и регулации за хора с дигитални професии. Той е фотограф. Пътешествията и откриването на нови места, са част от неговия начин на живот.

„Данъците, които плащате в Израел зависят от компанията в която работите и страната, в която се намира тя. Ако работите за българска компания, дължите данъци на България. Данъците върху заплата в Израел са между 10% и 25 %, в някои случаи може да стигне дори до 50% от дохода. Аз работя за израелска компания, така че не плащам данъци в България. Все още не живея в България, така че не знам какво се прави. Може би в бъдеще нещата ще се променят и ще се наложи да инвестирам повече, но засега съм дигитален номад за месец, за два, така че не съм постоянно пребиваващ тук. Обикновено на всеки един или два месеца сменям локацията. Обичам да посещавам различни места. Бях в Япония преди няколко месеца и останах там четири. След това дойдох тук“, казва Ватан.

Част от общите помещения и стаите са лошо състояние и имат нужда от сериозен ремонт.

Полуразрушените стаи във вече бившия хотел, в бъдеще трябва да се превърнат в помещения, които ще са временен дом за дигиталните номади. Сградата е наистина стара и има нужда от ремонт, колко ще струва това?

Мария е единствената българка в проекта. Запознава се с Матиас в Банско. Той е основател на дигиталната общност там. Тя е от Пловдив, но прекарва времето си основно на път, заради работата си, а в общността е намерила много приятели.

„Има причина защо толкова много хора се местят в България и си откриват компаниите тук. Европейския съюз, 10% данък корпоративен и също въпреки че има бюрокрация, както Матиас обясни, всичко се случва лесно. Т.е. възможно е, възможно е да си запалим огън отвън, възможно е да спим на палатка, докато в другите държави всичко това е много регулирано и абсолютно невъзможно“, казва тя.

„Първото, което научих е че трябва да ядеш шопска салата, ако не си ял шопска салата, значи не си опитвал истинска храна.  Пия много малко, но много хора правят ракия, и постоянно ти предлагат от своята ракия, и просто няма как да не опиташ. И това ми звучи наистина чудесно, всички тези традиции. Много хора правят лютеница, правят ракия, собствено вино. Това е наистина вълнуващо за мен, защото преди винаги съм живял само в големи градове. Никой не прави собствено вино в големия град, но тук ако се придържаш към правилата, местните хора те приемат в живота си и винаги ти предлагат това което правят“, казва още Матиас.

До този момент 75 души са решили да се включат в проекта за споделено място за живеене и работа. А до 15-ти юли трябва да са 125, за да се даде старт на мащабния проект в Семково.

„Мисля, че повечето номади обикновено имат два периода. В единия период те искат да откриват нови неща, искат да посещават нови места, да преживяват нови усещания. Разбира се има и друг период, в който трябва да са продуктивни, да възстановят силите си, да презаредят. Така че когато започнахме в Банско, имахме 3 хиляди души, които ни посещаваха по всяко време. 3 хиляди, които са идвали през последните шест години. Средно между 100 и 150 са членовете на мястото за споделена работа там. Повечето чужденци, но все повече българи работят от извън офиса и вече са над 10% от членовете. Всяко лято правим голямо събитие, където дойдоха 500 души на „Банско-номад фест“ миналото лято и 750 това лято. Така че много хора са наистина заинтригувани от България, точно защото не знаят какво ги очаква и е вълнуващо за тях“, завършва Матиас.