Русия има дълга традиция на заглушаване на всички опозиционни на Кремъл гласове и на преследването им с позволени и непозволени средства.

След като Путин започна своята война в Украйна, която нарича "специална военна операция", мнозина свободни и независими журналисти в самата Русия я осъдиха и отправиха критики срещу действията на руската армия в нападнатата страна.

За да се заглушат всички критични гласове, в Русия бе прието законодателство, което криминализира разпространението на "фалшиви новини" и дезинформация за руските военни.

Този закон предвижда ефективни присъди за всички, които бъдат признати за виновни от руските съдилища. Редица знакови фигури от журналистическите среди попаднаха под ударите му.
Журналистката от руската държавна телевизия "Първи канал" Мария Овсянникова си позволи да протестира срещу войната пряко в ефира на медията.

По време на живо предаване тя позира с плакат, на който пишеше: "Спрете войната, не вярвайте на пропагандата, тук ви лъжат".

Тя трябваше да плати глоба от 30 000 рубли заради протеста, по-късно бе задържана за кратко, но успя да избяга от Русия и сега живее в Париж. Продължава да критикува войната и действията на Путин и се надява, че международната заповед за ареста му може да породи съпротива срещу него сред елита на Русия.

Видният журналист Александър Невзоров бе осъден задочно от съд в Москва на 8 години затвор, след като бе признат за виновен в разпространяване на "фалшиви новини" за руската армия.

Той бе разследван през 2022 г заради негови публикации в социалните медии, в които обвини руските въоръжени сили, че умишлено са обстрелвали родилен дом в украинския град Мариупол. Москва определя тези твърдения за фалшиви.

Сега Невзоров и съпругата му се намират в Израел.

Най-фрапиращият случай на наказателно преследване, свърван с войната на Русия в Украйна, е осъждането на две години затвор на руски гражданин, чиято дъщеря е нарисувала антивоенна рисунка.

Алексей Москальов успя да избяга от домашния арест в навечерието на присъдата, но бе задържан в Беларус и екстрадиран в Русия. Той имаше публикации в социалните мрежи, които критикуваха руската инвазия в Украйна.

Преди дни съд в Москва осъди на 25 години затвор в колония със строг режим известния журналист и опозиционен деец Владимир Кара-Мурза. Обвиненията срещу него са държавна измяна, разпространение на недостоверна информация за руската армия и дейност в "нежелателна организация".

Кара-Мурза заяви, че процесът срещу него е политически мотивиран и напомня за едни от най-тъмните репресивни действия на режима на Сталин.

Тези последни думи на осъдения се превърнаха в хит в социалните мрежи и новинарските канали.

41-годишният журналист със западно образование беше близък сътрудник на опозиционния лидер Борис Немцов, който беше застрелян близо до Кремъл през 2015 г.

„Решението на съда да осъди Владимир Кара-Мурза на 25 години затвор е опит да се заглуши несъгласието в тази страна. Ще продължим да призоваваме за освобождаването му. Криминализирането на критиките към действията на правителството е признак на слабост, а не на сила“, каза Лин Трейси – посланик на САЩ в Русия.

Най-пресният случай на преследван от руските власти журналист е арестът и повдигането на обвинения за шпионаж срещу кореспондента на в. "Уолстрийт джърнъл" в Москва Еван Гершкович.

Съд в Москва отказа да го пусне на свобода под гаранция или под домашен арест.

31-годишният Гершкович е първият американски журналист, арестуван в Русия по обвинения в шпионаж от края на Студената война насам и ако бъде признат за виновен, може да получи до 20 години затвор.

Изслушванията по делото срещу журналиста се провеждат при закрити врата.

ЕК, ЕП, САЩ, посланиците на редица западни държави призоваха за освобождаването на Кара-Мурза, Навални, Гершкович и на всички осъдени по политически причини в Русия.