Желанието да има повече трансплантации у нас, и да бъдат пример за хората в нужда, мотивира двама смели българи да участват на Световното първенство за трансплантирани в Австралия. Неочаквано и за двамата, Георги Пеев и Огнян Ганчев завоюват медали – златен и бронзов.

Чувство на гордост и дълг към всички, които живеят с надеждата за втори живот. С тези емоции двамата шампиони на България в Австралия приключват Световното първенство за трансплантирани. 

Успехите са част ежедневната борба и жажда за живот, но и път към по-голямата цел - увеличаването на трансплантираните хора у нас.

„Имах очаквания да има отзвук в България от нашето участие. Нямах никакви очаквания да плувам на финал, камо ли да взема медал. Днес примерно също плувах много добре, станах 4-и на 50 м "Бруст". За мен е голям успех, защото времето което направих беше много добро. Днес ни се обади Стефка Костадинова да ни поздрави. Аз не знам кое е по-ценно, това че съм взел златен медал, или това че ми се обади Стефка Костадинова. Това беше изключително за нас. Каза, че ни прегръща и чака да се видим в България, и много ще се радва да се запознаем лично. Ще продължите ли като се върнете тук с активните тренировки по плуване? Не, няма да продължа с активните тренировки по плуване като се прибера, по простата причина, че аз живея в град, в който няма нормален плувен басейн. И ще продължа да плувам както и до сега, когато мога и когато намеря време. Георги Пеев е от Хасково“, казва той.

Въпреки, че не разполага с кой знае какви условия, той не губи мотивация. 

„В България абсолютно нищо не е уредено за хора с увреждания, без значение какви. Нито средата е достъпна за хора с увреждания, нито такива като нас имат възможност да спортуват активно. Особено в провинцията ги няма специалистите, които да кажат докъде да са натоварванията. Ето затова такива световни първенства на мен и Огнян са ни много полезни. Тук научаваме много повече отколкото можем да научим в България. Световната титла е начин да ви забележат, може би сега ще бъдете чут?Надявам се, но докато сутрешните блокове на телевизиите канят говорещи глави и политици, заради които няма трансплантации, а нас ни включват накрая, когато всички вече са отишли на работа и гледаемостта е ниска, аз не очаквам нищо добро да се случи. Това зависи само от политиците. Трябва да има политическа воля, за да може да се разбута системата и да има повече реализирани донорски ситуации, да има повече трансплантации в България. Аз моята работа съм я свършил и Огнян неговата. От тук нататък няма вече какво да направим ни“, гневи се Пеев  

Двамата шампиони всячески се опитват да променят системата и да дадат гласност на проблема с ниския брой трансплантации у нас.

Преминал по пътя на трансплантацията и видял системата отвътре, Георги има своето обяснение за проблемите в нея. 

„Всичките ми приятели избягаха, аз не мога да избягам. Как може да промените средата тогава, оставайки тук?Докато съм жив ще продължавам да правя това, което умея. С Огнян и с други, които ръчкаме системата и доказваме, че донорството е живот и това е всъщност смисъла да има повече трансплантации. Продължаваме да се борим, защото аз искам да не сме двама на следващото първенство, а да сме 20. Това е моята основна цел, и се надявам това нещо да се случи. Аз мисля, че когато повече хора чуят и обществото по-активно се намеси, вярвам че това ще стане, оптимист съм. В крайна сметка ние имаме специалистите, трябва просто някой трябва да накара ония да се размърдат и да заработят. Под ония се сещаме кои имам предвид. Проблемът е, че координаторите в 30-те координаторски центрове в България не работят. Работи д-р Сибила Маринова, работи проф. Платиканов във Варна, в плевенската болница работи координаторът и до там, останалите 27 просто не работят. Това което от години се казва е, че координаторът трябва да бъде назначен и да работи само това, т.е. да търси донорски ситуации. Не е вярно, че българинът отказвал и че обществото не било зряло. Това въобще не е вярно. Другото нещо е, че през 2018 г. закриха Агенцията по трансплантации. Това е политическо решение изцяло. Защо я закриха, питайте ги. За да оптимизират дейността, закриха и малкото което имахме. Ето тия същите, които ги каните сутринта в най-гледаното време“, ядосва се Георги.

От 2013 г. в гърдите на Георги бие чуждо сърце, а две години по-късно получава и бъбрек от майка си. Ето защо постиженията днес, години след тежките изпитания, са важни не само за него, но и за близките му хора.

А най-важното в труден момент са вярата и куража, казва световният шампион, и силата от която имат нужда всички онези хора, които очакват обаждане, че е намерен орган за тях.