Победи ли Европа енергийната криза и идват ли по-ниски цени на газа?
Излезе ли Европа победител от енергийната криза? Можем ли да очакваме цената на синьото гориво да се върне на нивата си преди кризата и готови ли сме за следващата зима?
Една година след началото на енергийната криза ситуацията в Европа е далеч по-обнадеждаваща.
Ако през март 2022 г., газовите хранилища в Европейския съюз са пълни на едва 26%, то днес, средната им запълняемост е над 2 пъти по-висока. А България стартира разширяване на единственото си газохранилище в Чирен.
Разширението на Чирен ще допринесе за диверсификацията не само за България, а за целия регион.
Разширението на Чирен ще допринесе за диверсификацията не само за България, а за целия регион.
Не само меката зима преведе Европа през енергийната криза. Още през лятото на миналата година, държавите от континента си поставят за цел да ограничат потреблението на синьо гориво с 15% за предстоящия период. А данните обхващащи месеците от август до ноември показват, че ЕС е свалил потреблението на газ с цели 5% повече от поставената цел.
Китай също има косвен принос за европейската енергийна сигурност. Вносът на втечнен газ през последните 5 години в Поднебесната бележи устойчиви ръстове. Заради анти-Ковид мерките на Пекин и последвалото икономическо затваряне, през 2022 доставките на втечнен газ в Китай не само не се увеличават, а бележат и спад от цели 26%, свивайки търсенето на синьо гориво по световните газови пазари.
Справянето с енергийната криза излезе скъпо на Европа. Само за една година, в Германия подкрепата за бизнеса и потребителите срещу високите цени на енергията надхвърли 270 милиарда евро. А проучване на германската търговско-промишлена камара показва, че над 25% от предприятията в химическата индустрия и над 16% от бизнесите в автомобилния бранш е трябвало да намалят своето производството.
Освен високата запълняемост на хранилищата в момента, Европа може да си поеме допълнителна глътка въздух - преди броени дни съвместна работна група между ЕС и САЩ достигат до консенсус за доставки на втечнен газ към Европа за поне 50 милиарда кубични метра.
Тези стойности могат напълно да заместят липсата на руски обеми в стария континент. не е ясно обаче дали цената на газа ще се върне на нивата си преди енергийната криза. Тъй като логистиката при втечнения газ оскъпява стойността на синьото гориво спрямо тази на газа доставян по тръбопровод.