България не се намира в лоша позиция по отношение на присъединяването към еврозоната, голяма и важна част от пътя вече е изминат.

Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев на конференция на тема „България в Еврозоната: какво следва за бизнеса“, организирана от Американската търговска камара в България.

Той коментира още състоянието на публичните финанси и инфлацията в контекста на членството на страната ни във валутния съюз.

Управителят на БНБ очерта няколко групи задачи, които страната ни трябва да изпълни, за да финализираме успешно процеса за членство в Еврозоната, предаде БТА. Първата и най-важна задача е да се изпълнят номиналните критерии за конвергенция, каза Радев и припомни, че към момента България изпълнява критериите, свързани с публичните финансите, дългосрочните лихвени проценти, валутната стабилност. Припомни също, че към момента единственият критерий, които не изпълняваме, е за инфлацията, за което има както външни, така и вътрешни фактори.

Радев отчете, че има добър напредък по ангажиментите, поети от страната ни в предприсъединителния период - с мерки в небанковия финансов сектор, мерки срещу изпирането на пари, рамката по несъстоятелност, управлението на държавните предприятия. Той отбеляза също, че по законодателната програма, която трябва да осигури законодателната рамка за работа на институциите и бизнеса в условията на Еврозоната, също има определен напредък с приемането на няколко законодателни акта. Но това, което предстои е много повече, и то е свързано не толкова готовността с проекти на законодателни актове, а с процедурата на разглеждане и приемането им от Народното събрание, отбеляза управителят на БНБ.

Радев посочи, че проектът на закон за еврото е пред финализиране, проектът на закон за БНБ е финализиран и той ще бъде приет от УС на централната ни банка на заседанието му на 13 април, след което ще бъде представен на Министерство на финансите за придвижването му към парламента. Когато говорим за законодателната рамка, става въпрос да имаме работещ парламент и политическа воля. Ако те са налице, законодателната програма може да бъде изпълнена до края на следващите няколко месеца, смята Димитър Радев.

Друга група от задачи, очертана от Радев, е свързана с техническата подготовка и с логистиката по процеса на присъединяване към Еврозоната. БНБ и търговските банки ще бъдат в много висока степен готови за въвеждане на еврото в рамките на настоящата година, каза той. Радев отчете, че БНБ вече разполага с пълната документация за отсичането на българските евромонети и се подготвят за първите тестове. Банката изпълнява програмата за развитие и осъвременяване на системата си от касови центрове, адаптирането на платежните системи също протича по план в тясно сътрудничество в Европейската централна банка. Подготовката на търговските банки също преминава сравнително гладко, отбеляза Радев.

Комуникационната кампания у нас за членство в Еврозоната беше забавена много сериозно, каза още управителят на БНБ. Той добави, че това не е поради липса на готовност, а поради особеностите на политическия процес в страната през последните две години.

Отговорът за успешно завършване на процеса за присъединяване на България към еврозоната се съдържа в една дума: "консолидация", но с три важни измерения – политическо, институционално и фискално, каза още Димитър Радев. Той посочи, че политическото измерение означава работещ парламент, редовно правителство с ясно дефинирани и последователно изпълнявани приоритети, като присъединяването към еврозоната трябва да бъде един от тези приоритети.

Институционална консолидация означава реформи, които да преодолеят все още съществуващите институционални дефицити в страната и да постигнат така необходимата институционална конвергенция. Фискална консолидация означава възстановяване на практиката от последните над 20 години на създаването и упражняването на дисциплиниран бюджет, каза Димитър Радев. В краткосрочен план тя е важна, защото фискалната политика е основния макроикономически инструмент за овладяване и намаляване на инфлацията. Един дисциплиниран редовен бюджет, една реалистична средносрочна макроикономическа и фискална прогноза ще дадат рамката, необходима за ускоряване на структурните реформи, каза още управителят на БНБ.