Бившият министър на икономиката Яков Милатович обяви тази вечер победата си на балотажа в президентските избори в Черна гора и заяви, че по време на петгодишния му мандат страната ще стане член на ЕС, предаде БТА.

С победата си Милатович сложи край на продължилата над 30 години епоха в черногорската политика на настоящия президент и негов конкурент на изборите Мило Джуканович.

Искам да кажа, че като президент на Черна гора, заедно с всички, които са тук тази вечер, през следващите пет години ще въведем Черна гора в ЕС, заяви Милатович пред аплодиращите го привърженици и подкрепили го политици в Подгорица.

Сред дошлите да го поздравят тази вечер беше премиерът на страната Дритан Абазович, както и кандидатите от първия тур, които заявиха подкрепата си за него на балотажа.

На първия тур на 19 март, в който участваха седем кандидати, Джуканович спечели малко над 35 процента, а Милатович – близо 29 на сто. Избирателната активност беше 64 на сто.

На балотажа днес Милатович печели 60 на сто от гласовете, а Джуканович 40 процента според най-новите данни на Центъра за мониторинг и изследвания, които се базират на обработени 100 процента от материалите от статистическата извадка на неправителствената организация. Избирателната активност е била около 70 процента.

Очаква се централната избирателна комисия да обяви официалните резултати идните дни.

Милатович определи победата си като историческа и “победа на демократична Черна гора”. Той отново подчерта, както по време на кампанията си, че ще се бори срещу корупцията и престъпността и че е за това Черна гора да има възможно най-добри отношения с всички страни от Западните Балкани. 

След обявяването на неофициалните резултати Подгорица бе огласена от автомобилни клаксони, фойерверки и пиратки. Пред централата на движение „Европа сега“, чийто кандидат и заместник-председател е Милатович, се бяха събрали негови привърженици, които скандираха името му и пееха.

Конкурентът на Милатович, настоящият държавен глава Мило Джуканович, честити на съперника си и му пожела да бъде успешен президент и да допринесе за по-нататъшния демократичен и икономически просперитет на Черна гора.

Защото ако бъде успешен президент, това може да означава, че Черна гора може да бъде успешна държава, изтъкна Джуканович в изявление пред привържениците си след изборите в централата на неговата Демократичната партия на социалистите в Черна гора.

Настоящият черногорски президент 61-годишният Мило Джуканович, е в управлението на страната вече над 30 години ту като премиер, ту като президент. Той изведе Черна гора от съюза със Сърбия през 2006 година с референдум и изигра важна роля за определяне на курса на страната към Запада и членството й в НАТО от 2017 година, късайки с традиционното приятелство с Русия.

През годините около Джуканович и партията му се въртяха обвинения в корупция и шуробаджанащина, връзки с хора от престъпни групировки, контрабанда на цигари.

37-годишният икономист със западно образование Яков Милатович е заместник-председател на определяното като популисткото движение „Европа сега“, което не е парламентарно представено. 

Движението е създадено през 2022 година и носи името на икономическата програма на правителството на Здравко Кривокапич, сформирано след парламентарните избори през 2020 година, в което Милатович e министър на икономическото развитие до април 2022 година. В рамките на тази програма бяха отменени вноските на работодателите за задължително здравно осигуряване на служителите. Тези средства бяха насочени към фонд работна заплата, в резултат на което минималната работна заплата беше увеличена от 222 на 450 евро.

Милатович се обявява за продължаване на евроинтеграцията на Черна гора, която е страна кандидат за членство в ЕС. Като министър подкрепи санкциите срещу Русия, наложени заради руската агресия срещу Украйна. Той също така е за по-тесни връзки със Сърбия.

Президентският пост има предимно представителни функции в Черна гора, но според анализатори резултатът от тези избори  да дадат отражение върху предсрочните парламентарни избори на 11 юни. Джуканович насрочи предсрочния вот три дни преди състоялия се на 19 март първи кръг на президентските избори. Решението му бе предхождано от два успешни вота на недоверие срещу две правителства миналата година и неуспех да бъде сформирано ново правителство, което се отрази неблагоприятно на процеса на евроинтеграция на страната.