Въпреки ясно разписаните цели и идеи на демокрацията, оказва се, че гласуването е един от най-несъвършените ѝ аспекти. От тривиални технически затруднения до сериозни измами с гласове, отчитането на вота никога не е лесно. Затова стремежът към безупречна система за гласуване е основен приоритет за демокрациите по света. От Зимбабве до Естония – ето някои от различните начини, по които правителствата са се опитали да усъвършенстват процеса.

Нашето изборно пътешествие започва от Балканите - където се славим като по-мнителни. България се оказва първата страна, която се отказва от машинното гласуване заради недоверие в техниката. А вероятно и в хората, които работят с нея. В съседна Сърбия никога няма да гласуват на машина. Нито пък по мейл или поща, защото не вярват в сигурността на вота. За разлика от тях, Гърция също като нас използва и машини за гласуване.

Но това е нищо в сравнение с ЕСТОНИЯ, където от 2005 г. насам всички могат да гласуват онлайн, където пожелаят: във влака, в офиса, на дивана или в друга държава. В момента Естония е единствената страна, която предоставя тази възможност на всички свои граждани. Експертите наблюдават електронното гласуване в Естония като смел изборен експеримент, който може да предостави добри доказателства за това как потенциала на технологиите могат да променят демокрацията.

ЮЖНА КОРЕЯ: За разлика от Естония, в Южна Корея гласуват само с хартиени бюлетини. Но те съвсем не са като нашите. За да се предотвратят злоупотреби, корейските гласоподаватели отбелязват своя избор с гумен печат, като използват червено мастило. След това гласовете се броят с оптични скенери, които приличат на машини за броене на пари. Корейските избори са възхвалявани като модел на най-добра практика

БРАЗИЛИЯ: Не съвсем перфектна се оказа организацията на изборния процес в Бразилия. Там, подобно на нашата страна на парламентарните избори през 2000 г. вотът се проведе изцяло по електронен път. Моделирайки новите си машини по подобие на лесните за използване телефонни кабини, бразилците широко приеха преминаването към електронно гласуване. Системата е намалила недействителните гласове с две трети. Това ускорило значително процеса на преброяване на бюлетините. Само два часа след затварянето на избирателните секции в страната са били преброени 80% от гласовете.

Няма как след Бразилия да не отлетим към ИНДИЯ: където през 2019 г. изборният тур приключи след 39 дни. Именно там се провеждат най-мащабните избори на планетата с над 900 милиона избиратели. Това е истинско предизвикателство - не само заради огромния брой гласуващи, но защото Индия има 22 официални езика и разнообразна територия: от хималайски върхове до тропически острови и гори. Въпреки това законът предвижда, че всеки избирател трябва да има избирателна секция на максимум 2 километра от мястот, на което живее. Над 10 милиона държавни служители пътуват в продължение на седмици - по пътища, с лодки, а понякога и със слонове - през несигурни терени, за да инсталират един милион избирателни секции. От 1998 г. насам електронното гласуване постепенно заменя хартиените бюлетини, за да се предотвратят измамите и да се намали цената, която държавата ще плати за изборите.

КОСМОС: А какво ще стане, ако денят на изборите се случи, когато някои граждани обикалят планетата на стотици километри над земната повърхност? За американските астронавти правото да гласуват от космоса е сравнително ново постижение. За първи път една бюлетина е подадена извън планетата Земя през 1997 г., когато астронавтът на НАСА Дейвид Улф гласува от руската космическа станция "Мир". Астронавтите използват специални удостоверения, за да гласуват, а след това защитената бюлетина се доставя на планетата. Все пак всеки член на екипажа не бива да забравя: той трябва да подаде гласа си навреме според часовника, който тиктака на Земята.

АФРИКА: За хората в Африка часовник не тиктака, но пък се търкалят топчета. В Гамбия не се използват конвенционални хартиени бюлетини, нито пък традиционни урни за гласуване. Вместо това гражданите гласуват, като търкалят по железен улей топче, представляващо избрания от тях кандидат. Хвърлените топчета се удрят в камбанка във вътрешността на барабана, което превръща акта на гласуване в шумно събитие в целия град. През последните години над 25 държави на африканския континент се опитаха да преминат към система за пръстови отпечатъци. Главната ѝ цел е защитата от измами. На теория идеята е добра, но изпълнението се оказва трудоемко. В Гана например системата се разпадна по средата на техния изборен ден. Системата на комплектите за разчитане на пръстови отпечатъци се сринали, което принудило правителството да удължи изборите с втори ден. В Кения пък батериите на лаптопите се изтощили само час след началото на гласуването, което наложи резултатите да бъдат забавени с почти седмица.

И за финал - ако и днес, от петия път, не успеем да изберем правителство, което не издържи цял мандат, не се тревожете - в съседна Сърбия нито един кабинет не е издържал цял мандат в последните 23 години.