Силно сме обезпокоени от последователните действия на Северна Македония за ограничаване правата на сдружаване и свободно изразяване на българската общност в тази държава. 

Това се казва в позиция на Външното министерство, представена от заместник-министър Костадин Коджабашев по повод решението на властите в Скопия да закрият българския клуб "Иван Михайлов" в Битоля, след като стопаните му отказаха да го преименуват.

Това решение почива на друго - от миналата седмица, когато новосформираната съгласно прясно приетите законодателни промени Комисия за употреба на имената на личности даде отрицателно становище за употребата на името на Иван Михайлов от страна на българското едноименно сдружение в Битоля. Въз основа на това министърът на правосъдието Кренар Лога е подписал решение за заличаването на Културния център „Иван Михайлов” в Битоля от Централния регистър.

Аргументите за това според са, че използването на името Иван Михайлов комисията оценява като „провокация за националното чувство на македонския народ“, а самият Михайлов е определен като „личност с фашистка идеология, отричаща съществуването на македонския народ, която предизвиква нетърпимост и омраза в македонското общество“.

На българските клубове - "Иван Михайлов" в Битоля, както и "Цар Борис ІІІ" в Охрид бе дадена възможност да сменят имената си, но те отказаха. 

"Институциите в Скопие не представиха каквито и да е реални аргументи за оспорването на  регистрацията на българските сдружения. Те са взели своето решение единствено чрез безпринципно, едностранно и тенденциозно поставяне на имената на сдруженията в изкривен исторически и идеологически контекст", гласи позицията на МВнР.

След което Коджабашев натърти: "Обстоятелството, че убежденията на българите в Северна Македовия не са съвместими с настоящата официална идеологическа доктрина в тази държава, не означава, че тези убеждения са несъвместими с демократичните принципи и правовия ред".

Според Външното министерство на България решението, както и квалификациите по адрес на Иван Михайлов в РСМ стъпват на "изкривен исторически контекст и са насочени към запазване на монопола на една преднамерена и ревизионистка интерпретация на общата ни история". Позицията отхвърля и обвиненията към Ванче Михайлов в антисемитизъм и се припомня, че той и ръководената от него ВМРО винаги са имали добронамерено и уважително отношение към еврейската общност. 

Декларацията завършва с предупреждение: 

"Институциите в Скопие, вместо да се стремят да предотвратяват нови престъпления срещу местните българи и представителствата на българската държава, губят енергия и време в опити да демонстрират, че проблем всъщност не съществува. Този подход е контрапродуктивен за аспирациите на Скопие за възможно най-бърза европейска интеграция."

В позицията се припомнят множеството нападения срещу българските клубове в РСМ, включително последното в Скопие и стрелбата в Охрид, както и бруталния побой над Християн Пендиков в началото на годината. 

"Бавното правораздаване силно контрастира със скоростта, с която беше приет закон и бяха закрити българските сдружения. Това показва ефективност на властите в Скопие в посока на ограничаване на правата на човека, но не и на тяхната защита", заключиха от МВнР.

Там получили информация от Скопие относно извьршения преди почти една година палеж на сградата на културния клуб „Иван Михайлов" в Битоля. "От нея с изненада научихме, че вместо извършителят на това престъпление да бъде преследван с цялата строгост на закона, прокуратурата е сключила сделка с обвиняемия, за да получи възможно най-малкото наказание. Считаме, че именно този подход окуражи и последвалите нападения срещу други българи и български организации в Северна Македония", възмущават се и по тази тема от Външно министерство.