Катастрофалната военна авантюра на Владимир Путин в Украйна повдигна въпроса дали 22-годишното му управление е към своя край. Но дали той ще си отиде, или ще трябва да бъде натиснат, анализира издание Politico.
Седем месеца след началото на агресивната война на руския президент, войските му претърпяха огромни загуби на хора и техника и са в отстъпление в Източна Украйна. Заповедта на Путин от миналата седмица за мобилизиране на стотици хиляди мъже доведе до хаос, предизвиквайки упреци дори от верните му подръжници и политически съюзници.
69-годишният автократ се издигна на власт през 2000 г., наследявайки болния Борис Елцин, след като се застъпи за втората руска война в Чечения. Шансовете за скорошното му оттегляне са все още малки, но е ясно, че ескалиращите последици от военната му авантюра вече разхлабват хватката му върху властта.
За да запази властта си, Путин полага неимоверни усилия да отстрани съперниците си и да пренапише конституцията. Шансът той да отстъпи доброволно място на нов лидер е малък, но вече не е пренебрежим. Ето за кого трябва да се тревожи руският лидер:

Свръхшпионинът – Николай Патрушев

Наблюдателите на Кремъл виждат Николай Патрушев като най-вероятния му наследник. Бившият ръководител на шпионската агенция ФСБ, а сега секретар на Съвета за сигурност на Русия, има предимството да споделя с Путин един и същ мироглед – този, който е пронизан от враждебност към Запада като цяло и към САЩ в частност.
Възгледите на Патрушев са дори по-крайни: на заседание на Съвета за сигурност дни преди Путин да нареди на войските да влязат в Украйна през февруари, Патрушев обвини Вашингтон, че преследва скрит план, който да доведе до "разпадането на Руската федерация". Това е познато: Преди години Патрушев обвини бившия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт, че е казала, че Сибир и Далечният изток не трябва да принадлежат на Русия. Това твърдение нямаше никаква известна основа, което доведе до спекулации, че произлиза от свръхсекретен проект, в който московски шпиони използват четци на мисли, за да подслушват мислите на западните лидери.
След като Путин прекарва по-голямата част от времето си в Кремъл, Патрушев поема по-активна роля, като наскоро посети Китай на фона на нарастващите опасения там във връзка с войната. Възрастта обаче не е на страната на Патрушев: На 71 години той е с две години по-възрастен от Путин и ако стане президент, вероятно ще бъде само преходна фигура.

Лакеят - Дмитрий Медведев

Ако има някой, на когото Путин може да се довери, това е Дмитрий Медведев: руският лидер подари президентския пост на бившата си дясна ръка от Санкт Петербург през 2008 г. Размяната на длъжностите позволи на Путин да запази властта в собствените си ръце, като същевременно спази конституционните ограничения за срока на мандата, които се прилагаха тогава. Медведев надлежно запази президентското кресло, като същевременно получи положителна оценка като модернизатор - управляваше чрез iPad и обикаляше Силициевата долина. Но когато четиригодишният му мандат изтече, Медведев кротко отстъпи мястото си на Путин, който се завърна в Кремъл.

Медведев продължи да служи още осем години като министър-председател, преди през 2020 г. да стане заместник-председател на Съвета за сигурност - отново пряко подчинен на Путин, който го оглавява. Войната не беше благосклонна към Медведев, чиито опити да се отърве от имиджа си на по-малко зъл близнак на Путин, представяйки се за ядрен луд, бяха заглушавани от изблици на истеричен смях от читателите на канала му в Телеграм. На 57 години Медведев все още е достатъчно млад, за да управлява отново Русия, но съдбата му е неразривно свързана с тази на Путин.

Бодигардът – Алексей Дюмин

Според собствените му разкази Алексей Дюмин веднъж спасява Путин от нощно нападение на кафява мечка, като изпразва пълнителя на служебния си пистолет в краката на звяра, който застрашително стои на входа на планинско убежище. Безстрашно лоялен, но все пак хуманен (мечката оцеляла) – какви по-добри качества за наследник на Путин, като същевременно се гарантира, че възрастният държавник ще се радва на комфортно пенсиониране и ще избегне делото в Хага за военни престъпления?
Най-високопоставеният ветеран от Федералната служба за охрана – руският отговор на преторианската гвардия на императорския Рим – Дюмин също така има успех на бойното поле като командир на специалните сили в операцията за анексиране на Кримския полуостров през 2014 г. Две години по-късно Путин го назначава за губернатор на Тулска област (по-късно той е избран със съкрушителна победа). По някои данни Дюмин е любимец на Путин, но този му статут би го направил уязвим, ако в Кремъл избухне борба за власт.

Принцът – Дмитрий Патрушев

Съюзниците на Путин в Кремъл не стават по-млади, но това не означава, че режимът няма да се стреми да се увековечи. Именно Николай Патрушев, който при назначаването си за ръководител на ФСБ през 2000 г., нарича шпионския елит на Русия "новото дворянство". Едно поколение по-късно неговият син, Дмитрий Патрушев, се изявява като принц и надежден потенциален наследник. През 2018 г. 44-годишният Патрушев беше назначен за министър на земеделието, като преди това завърши академията на ФСБ и оглави държавната Руска земеделска банка.
Колкото и да е далечна перспективата, един президент-принц би могъл да облекчи опасенията в широкия свят, че Русия, изправена пред поражение в Украйна, ще започне самоубийствена ядрена ескалация. Един наследствен владетел по дефиниция би имал по-силен инстинкт за оцеляване от един луд диктатор, който се крие в подземен бункер.

КРЕМЪЛСКИ ЗАМИСЪЛ

Путин е свален, недееспособен или убит

Въпреки всички приказки за наследяване на управлението, историята показва, че обитателите на Кремъл традиционно си тръгнат с краката напред: Владимир Ленин и Йосиф Сталин починаха от естествена смърт, както и Леонид Брежнев и двамата му преки наследници. Последният действащ държавен глава, който е бил убит, е цар Александър II през 1881 г.
Има обаче и прецеденти, когато лидерите са били принудени да напуснат поста си – Никита Хрушчов през 1964 г. и Михаил Горбачов, чието падане през 1991 г. слага край на Съветския съюз. Често борбата за наследяване на властта се е водила между вътрешни хора в Кремъл, което британският военен лидер Уинстън Чърчил сравнява с "бой на булдог под килима".

Тройката

Може би най-близкият исторически паралел с автократичния Путин е този на Сталин, чиято смърт през 1953 г. предизвиква борба за власт. Краткотрайната "тройка" завършва с екзекуцията на един от нейните членове – омразния бивш шеф на тайната полиция Лаврентий Берия. През 1955 г. Хрушчов отстранява премиера Георгий Маленков и става безспорен лидер на комунистическата партия и на правителството. Година по-късно той произнася тайна реч, в която осъжда култа към личността на Сталин, с което поставя началото на размразяване след години на терор.
Изкушаващо е да се заключи, че ако Путин бъде отстранен, недееспособен или убит и бъде заменен от колективно ръководство, неговата смърт може да доведе до деескалация на марионетната война на Русия със Запада. "Центърът на елита е против войната. Те никога не са я харесвали", твърди Найджъл Гулд-Дейвис, британски бивш посланик в Беларус, който сега е старши научен сътрудник по въпросите на Русия и Евразия в Международния институт за стратегически изследвания.
Смяната на режима в автокрациите обикновено идва отвътре, отбелязва Гулд-Дейвис, който оценява вероятността за преход в управлението на "нула". Той добавя, че Путин е пропуснал шанса да организира своето наследяване, когато е пренаписал конституцията преди две години: "Сега позицията му е още по-застрашена – няма гаранция за мирен живот след това".
Да се спекулира с това кой би могъл да заговорничи за свалянето на Путин е глупаво начинание, но ако историята е показателна, представителите на "силовите министерства" в Съвета за сигурност ще бъдат в комбинацията – колкото и лоялни да изглеждат сега на Путин. Внимавайте за Патрушев-старши, шефа на ФСБ Александър Бортников, министъра на вътрешните работи Владимир Колоколцев и министъра на отбраната Сергей Шойгу (коварен оцеляващ, който обаче води ужасна война).

Премиерът – Михаил Мишустин

Член 92.3 от руската конституция гласи, че във всички случаи, когато президентът е неспособен да изпълнява задълженията си, "те се изпълняват временно" от министър-председателя. Това поставя Михаил Мишустин на първо място в позицията на изпълняващ длъжността държавен глава, ако Путин се разболее сериозно или бъде убит. 56-годишният Мишустин беше главен данъчен инспектор на Русия, преди да бъде назначен за министър-председател през 2020 г., когато Путин прокара онези конституционни промени, които на практика му отвориха пътя да стане пожизнен президент.
Плешивият и едър Мишустин служи като лоялен кризисен мениджър, работейки за минимизиране на икономическите последици от западните санкции. Но има един потенциален обрат: ако Путин е неработоспособен, конституцията не му позволява изрично да се върне, ако се възстанови. Възможно ли е това да е случай на „каквото си намериш – за тебе си е“.

Московчанинът – Сергей Собянин

Квинтесенцията за вътрешен човек, кметът на Москва Сергей Собянин, би могъл да се превърне в претендент за наследник на Путин, ако протестите в столицата ескалират до степен, в която репресиите вече са неприемливи и е необходимо конструктивно взаимодействие за завършване на организиран преход. Това в никакъв случай не е базов сценарий: Протестите срещу заповедта на Путин за мобилизация далеч не достигат мащаба на движението Евромайдан в Киев, което принуди украинския президент Виктор Янукович да се оттегли от власт в началото на 2014 г.
По време на 12-годишния си мандат Собянин се доказа като неособено компетентен политик. Той свърши прилична работа, за да направи метрополията по-привлекателна за живеене – облагороди паркове, реставрира исторически сгради и модернизира обществения транспорт – докато голяма част от този напредък не беше унищожен от войната и санкциите. Преди това 64-годишният мъж е бил губернатор на богатата на петрол Тюменска област (2001-2005 г.), ръководител на администрацията на Кремъл (2005-2008 г.) и заместник министър-председател на Путин (2008-2010 г.).

ЦВЕТНА РЕВОЛЮЦИЯ

Руснаците се надигат срещу Путин

Патологичната решимост на Путин да изтрие Украйна от картата се дължи на ужаса му, че тя може да изнесе в Русия "цветна" революция на народната власт. Украинците не веднъж, а два пъти отстраниха лидерите си чрез мирни протести – по време на Оранжевата революция през 2004-2005 г. и протестите на Евромайдана десетилетие по-късно. Възможно ли е това да се случи?

Затворникът – Алексей Навални

Водачът на антикорупционна кампания Алексей Навални би бил основният кандидат за водач на руска цветна революция, тъй като преди десетилетие помогна за организирането на протести срещу завръщането на Путин на президентския пост. Тези демонстрации – най-големите в постсъветска Русия – в крайна сметка се провалиха. Но Навални продължи да работи, като насочи усилията си към разкриване на корупцията. Държавата отвърна на удара, като отрови Навални с нервнопаралитично вещество и го вкара в затвора по скалъпени обвинения в измама.
Проявявайки изключителна смелост, Навални продължава да се противопоставя на войната зад решетките. Но шансовете му да последва Нелсън Мандела от затворническата килия до президентския пост са малки. Наблюдателите си представят сценарий, при който Путин ще бъде свален и следващият лидер на Русия, в знак на помирение със Запада, ще освободи политически затворници като Навални, журналиста Владимир Кара-Мурза или видео блогъра Иля Яшин. Но това би било само първата стъпка по дългия и мъчителен път към властта в страна, в която все още не са проведени свободни или честни избори.

Изгнаникът – Михаил Ходорковски

Бившият петролен магнат Михаил Ходорковски е друг критик на режима, който се изправи срещу Путин и загуби, като в крайна сметка му беше отнета петролната империя ЮКОС, беше хвърлен в затвора за 10 години и накрая отиде в изгнание. Неговата фондация "Отворена Русия", забранена в Русия, продължава да води кампания за реформи, но самият Ходорковски не проявява очевидна амбиция да се завърне триумфално и да играе водеща роля в Русия след Путин.
59-годишният Ходорковски твърдо подкрепя съпротивата на Украйна срещу Русия, като неотдавна призова Запада да предостави повече оръжия. Въпреки това историята му на безмилостен бизнесмен не е забравена от по-възрастните руснаци, които все още пазят горчиви спомени от хаотичните години на Елцин, когато олигархична групировка натрупа огромни активи чрез корумпирана приватизация, която лиши страната от съветското индустриално наследство.

ВРЕМЕ НА ПРОБЛЕМИ

Путин е свален от власт с военна сила

Въпреки че съвременна Русия няма история на успешни военни преврати, би било грешка да се изключи възможността Путин да бъде свален при въоръжено въстание. Ето някои ключови играчи, за които трябва да внимавате, ако следващият владетел на Русия бъде избран с оръжие в ръка:

Касапинът – Михаил Мизинцев

Министърът на отбраната Сергей Шойгу и началникът на генералния щаб Валерий Герасимов са имали ужасни войни, което на практика ги изключва като надеждни лидери на всяка стъпка на военната институция за завземане на властта. В Русия няма традиция недоволни офицери да организират пуч – и много от тях вече са срещнали смъртта си на бойното поле.
Но има един генерал, който процъфтява, след като си спечели репутацията на шокиращо жесток: Михаил Мизинцев, "касапинът от Мариупол". Мизинцев ръководи опустошителната обсада, при която загинаха повече от 20 000 цивилни, преди пристанищният град да падне през май. Той току-що беше повишен в заместник-министър на отбраната, отговарящ за логистиката, тъй като Русия се стреми да обърне хода на последната офанзива на Украйна и да сложи край на мобилизационния хаос. Мизинцев може и да не е пряк претендент за властта, но ще бъде лице, което трябва да се наблюдава през следващите дни и седмици.

Военачалникът – Рамзан Кадиров

Чеченският силовак Рамзан Кадиров, който нарича себе си "оръженосец на Путин", е един от най-високопоставените поддръжници на руската война в Украйна. Той описва конфликта като гангстерска разправа между личната му армия от "кадировци" и украинските врагове, които е нарекъл неонацистки "дяволи". Неговите войници обаче се представят по-добре като воини в TikTok, приложението за видеоклипове за смартфони, отколкото на бойния фронт.
Кадиров е блестящ, макар и груб, пропагандатор на режима – каналът му в Телеграм наброява над 2,6 млн. последователи. И все пак всеки опит да се възползва от слабостта на Путин, за да подкрепи собствената си политическа кауза, би го изложил на личен риск, твърди живеещият в Париж икономист Сергей Гуриев. "Хората на Кадиров са опасни, но са мразени", казва Гуриев, съавтор на книгата "Извъртащите се диктатори", посветена на съвременната тирания. По-вероятно е, твърди Гуриев, Кадиров да се стреми към по-голяма автономия или независимост за Чечения, ако в Русия има политически сътресения.

Наемникът – Евгений Пригожин

Ако някой прилича на руския главнокомандващ в момента, това е Евгений Пригожин – бизнес олигарх, известен като "готвача" на Путин, който ръководи тайната наемническа армия "Вагнер". 61-годишният Пригожин беше заснет този месец да произнася реч в двора на затвор, в която обещава на осъдените свобода, ако се бият за Русия в Украйна в продължение на шест месеца и оцелеят. На други видеозаписи се вижда как той пристига с хеликоптер за нощна среща с помощници и присъства на погребението на един от своите бойци. "Вагнеровци ми казват, че биха гласували за него вместо за Путин по всяко време, а на мен ми се струва, че той усеща миризмата на кръв", написа в Туитър Христо Грозев от разследващия уебсайт Bellingcat.
За да може обаче военачалник като Пригожин да има и най-малкия шанс да се докопа до властта, ще е необходим зашеметяващ обрат на бойното поле, при който голяма част от териториите, за които Русия претендира от 2014 г. насам, ще бъдат загубени, а орди от недоволни войници ще се завърнат по домовете си, за да вилнеят по улиците. "Би трябвало да има абсолютно катастрофален срив на държавата", казва авторът Марк Галеоти, който е автор на книги за руската история, военното дело, шпионажа и организираната престъпност.

В късноимперската, съветската и съвременната история няма такъв прецедент: Най-близките паралели са революционните събития от 1905 г. и 1917 г., последвали военни катастрофи. През 1905 г. цар Николай II се задържа на власт, като се съгласява на ограничени демократични реформи. А през февруари 1917 г. свалянето му от власт води първо до сформирането на либерално временно правителство, като болшевишките революционери, водени от Владимир Ленин, завземат властта едва през октомври.