Дни преди срещата в Охрид на 18 март с косовския премиер Албин Курти, президентът на Сърбия Александър Вучич застана пред камерата на Euronews. Държавният глава говори за най-важните теми от дневния ред в Сърбия, след които отношенията с Прищина, газа от Русия и икономическия подем на Белград. Вижте интервюто на Серджо Кантоне за рубриката Global conversation:

Г-н президент, благодаря Ви, че се присъединихте към нас. Първият ми въпрос е относно това, че скоро ще започнете нов кръг от преговори с косовските си колеги. Каква е Вашата червена линия за евентуално споразумение?

Не говоря често за червени линии, защото ако това се прави означава, че няма теми за преговори, а и другата страна също ще настоява за своите червени линии. По-важно е да се обсъди проблемът качествено, което означава да се намерят компромисни решения.

Една от тези теми е Асоциацията на Сръбските общини в Косово...

Да, точно така.

Вие настоявате за това. Но очевидно правителството на Косово не е готово да се съгласи, или поне има разминаване в мненията относно това как да се пристъпи към това.

Проблемът е, че това беше подписано през 2013 и 2015 – става дума за плановете за изпълнение, критериите и екипите за управление. Разбира се и онова първо споразумение. Тези четири споразумения. Вече имаме всичко подписано, както и подписано от представители на Европейския съюз, и то трябва да бъде изпълнено. И това не е крайната цел. Крайната цел е албанците и сърбите, както от Косово, така и албанците и сърбите в целия регион да заживеят заедно, да живеят много по-добре и да се уважават взаимно.

Да, но косоварите се притесняват, това го казват те, че може да бъде създадено подобие на Република Сръбска, каквато има в Босна.

Това не е вярно. Това е Република Сръбска, а не Сърбия. Но както и да е, имате право, защото чуваме подобни баналности всекидневно. Но имаме нещо договорено, подписано, трябва да бъде изпълнено. В противен случай няма такова нещо като международно право.

Очевидно сегашното косовско правителство би искало да има по-голям суверенитет на собствената си земя, която то смята за своя територия. Това е признато от много държави.

От много държави, но не и от международното право. Но сега настоявам за помирение, истинско помирение, не винаги да се опитваме да унижаваме другата страна, а да намерим компромисно решение и за двете.

Частичното помирение минава не само през взаимно признаване, но и през взаимни отстъпки. Съюзът на сръбските общини е едно от тях и е в полза на Сърбия.

Има много отстъпки и от сръбска страна. Необходими са уреждания на въпроси като митнически печати, официални представителства, дипломи, документи, табели на коли и всичко останало.

Въпросът е да се разбере кога е моментът на осъзнаване на автономия на сърбите живеещи в Косово.

Образование, здравна система, териториално планиране, планиране на селските и градските райони, икономическо развитие, всичко, което беше очертано и включено в принципите, които вече бяха договорени.

Бихте ли могли да определите ясна граница между концепцията за автономия и самоопределението?

Защо някои хора приеха правото на самоопределение на едни, а на други не? Ще бъдем твърди по този въпрос. Сърбия е страната, която за последните три години е привлякла 62% чужди инвестиции.

Г-н президент, но това икономическо чудо, един вид икономическо чудо на Сърбия, се основава и на, да речем, умерена цена на газа, който идва от Русия. Европейският съюз призовава Сърбия да се присъедини към санкциите .

Що се отнася до цената на газа, смятам, че имаме добра цена, смятам, че икономиката ни е в подем. Миналата година, през последните три години всъщност, ние бяхме една от петте най-бързо развиващи се икономики в цяла Европа.

Както казахте, цената на вашата електроенергия е по-ниска. Това може да е проблем за вас, ако трябва да наложите европейските санкции срещу Русия.

Но това не е единственият проблем. И знаете ли, четох и слушах за хиляди фалшиви обвинения срещу Сърбия, че руши регионалния мир, стабилността и че Сърбия ще нападне Босна, Сърбия ще нападне Прищина, Сърбия ще повлияе на това и онова. Това случи ли се? Не, не се случи. Имаше известно напрежение в Северно Косово и това, което исках да кажа на нашия народ много пъти и го повтарям тук е, че имаме професионални отношения, много добри, отговорни и сериозни отношения с НАТО - ще продължи да бъде така с това. Аз съм много доволен от това.

Президентът Путин преплете въпроса за Косово с други теми като например Крим и Донбас.

Това въпрос към мен ли е или към някои западни лидери? Защото той (Путин – бел. ред.) намери прецедент (в случая с Косово – бел. ред.). Но нашата реакция беше различна, трябва да го знаете. Ние подкрепяме резолюцията на ООН и затова Крим и всички останали украински райони принадлежат на Украйна. Това беше нашият отговор, нека бъдем честни с вашите зрители.

Бихте ли били готови да направите някои отстъпки на косовския си колега, когато става въпрос за членство в Съвета на Европа?

Те вече започнаха процедурата в Съвета на Европа, без да питат Сърбия, и не се нуждаят от нас за това. Но има регламент и той е предложен от германци и французи за международни организации. И те получиха моя отговор. Така че аз го заявих лице в лице на Макрон и Шолц.

А ООН? Твърде рано ли е да се каже, защото Китай и Русия имат своя глас.

Не става дума за Китай и Русия. По-скоро по-важна е Сърбия, а не Русия и Китай. Обсъдих го с Макрон и Шолц.