„Молдова изглежда като следващата Украйна“ – думи на външния министър на Руската федерация Сергей Лавров. Въпреки уверенията на правителството в Кишинев, че няма пряка опасност от руско нахлуване през Приднестровието, опитите за вмешателство на Москва в Молдова не престават. Антиправителствени протести, оставки по високите етажи на властта, енергийна зависимост и руска ракета през въздушното пространство са само част от перипетиите на Кишинев по пътя за членство в ЕС. Ще успее ли Молдова да се отскубне от примката на Москва - отговорите потърси Георги Карамфилов от молдовски политолог.

Молдова – една от най-малките държави в Европа, директно граничеща с Украйна и намираща се на малко повече от 900 километра от Източния Фронт. Държава, извън Европейския съюз и НАТО, която от повече от 30 години се бори с един основен вътрешен проблем – непризнатата Приднестровска република – държава в държавата, завладяна от руски сепаратисти, която през 1990 година обявява своята независимост. Молдова от години е зависимa от доставки на руски природен газ и търпи щети от опитите за руско влияние. Началото на войната в Украйна обаче показва на правителството в Кишинев, че далеч по-страшен може да бъде врагът отвътре.

Руската федерация разполага свои военни части на територията на Приднестровието в опит да създаде напрежение с Кишинев, но истинската цел е по-скоро сплашване на потенциалните европейски партньори на Молдова, създавайки усещането, че въоръжен конфликт може да избухне всеки момент.

„В действителност обаче сепаратиските елити в Приднестровието е много малко вероятно да предприемат каквито и да е действия, които включват руска военна агресия срещу Молдова или Украйна, защото последствията ще бъдат много тежки. Това обаче няма да спре Русия да прави опити да създаде усещане за назряващ конфликт с Приднестровската република. Идеята зад този ход на Москва е да подсили позициите на проруските партии в Кишинев, които упорито твърдят, че сегашното правителство и президент се опитват да въвлекат страната във война“, коментира Ченуша.

Въпреки непосредствената си близост до Украйна и до фронта, Молдова не е под директна военна заплаха от Русия, която единствено може да нахлуе в страната чрез Приднестровието. Причината за това е, че Москва няма да има възможност да захрани с боеприпаси войниците си в сепаратисткия регион, тъй като за целта се нуждае от сухопътен коридор до Приднестровската република и контрол върху Одеса и Херсон.

Въпреки енергийната си зависимост правителството в Кишинев работи за промяна.
„Енергийната сигурност на Молдова със сигурност се развива. Кишинев може да внася природен газ през Румъния, от Европа през Украйна, както и през Трансбалканската реверсивна връзка. В същото време Молдова получава подкрепа от ЕС чрез мисията на Фронтекс по границата с Украйна. Много промени бяха направени спрямо миналата година, което значително затруднява опитите на Русия да се меси във вътрешната политика на страната“, посочва молдовският политолог..

Ситуацията обаче не е толкова розова, колкото изглежда. На 28 февруари улиците и площадите на Кишинев бяха изпълнени от протестиращи граждани, чиито искания бяха свързани с цената на основните хранителни продукти, инфлацията, цената на природния газ и нежеланието страната да се въвлече във война.

„Високите цени в магазините, както и скъпата електроенергия и парно се отразиха много зле на обществото. Аз вярвам, че на тези протести , които най-искрено искат да правителството да направи нещо за цялата тази скъпотия. И все пак е важно да кажем, че Молдова няма проблем с доставките на газ. Природен газ има, но цената е прекалено висока. Молдова има алтернативи за внос. Основният проблем на Молдова е, че руският природен газ от Русия отива към Приднестровието, където се използва, за да се произведе електричество. След това Приднестровието продава този ток на Молдова на цена, която е по-ниска от тази, която Румъния предлага или пък други страни от Европейския съюз. Става въпрос за цена поне два пъти по-ниска от тази на Брюксел. Тази тема за цените, за инфлацията, за парното, за тока, ще се използва от опозиционните партии, за да се опитат да привлекат повече хора на протестите, както и подкрепа за себе си на предстоящите местни избори“, коментира Ченуша.

Брутният вътрешен продукт на глава на населението в Молдова е 5000 щатски долара или почти 10 000 български лева. Въпреки че Кишинев успява да се справи до момента с проруските настроения в страната, исканията на гражданите за по-добър живот са очаквани.

„Енергийната криза, както и високите цени на хранителни продукти до голяма степен са привнесени. Те са в резултат от геополитическата ситуация и нахлуването на Русия в Украйна. Поради тази причина правителството има много малко пространство да лавира и да направи нещо по този въпрос. Това, което ще е интересно да се проследи е дали новосъздаденото Министерство на енергетиката, което е нещо ново за Молдова, ще успее по-добре да комуникира тези проблеми с населението и да се опита да ограничи антиправителствените настроения, които върлуват в обществото и то с право. Много е интересно и да видим дали новото правителство ще излезе с нова и по-добра комуникационна стратегия и дали ще се фокусира върху важните за обществото теми като например инфлацията и високите цени на енергийните ресурси. Или отново ще задълбае в теми като промяната на конституцията, които разделят общественото мнение“, отбеляза Ченуша.

Разделението в обществото по оста Русия взе оставки по високите етажи на властта и в Молдова. На 10 февруари след малко повече от една година на поста министър-председателят на Молдова Наталия Гаврлициа подаде оставка.

„Този случай е много интересен, защото тук наблюдавахме търкания между представители на една и съща партия – управляващата партия. Тази тема беше много обсъждана през ноември месец миналата година, когато идеята да се смени правителството за първи път се появи. Много важен успех беше, че имаше мирно предаване на властта от старото правителство на новото. Това показа на обществото, че напрежението в управляващата партия няма да се задълбочат допълнително и партията ще остане единна. Това е важно послание за местните избори тази година, както и за изборите през 2024 и 2025 година. Става дума за президентските и парламентарните избори в Молдова. Тези избори ще са много важни за стабилността на управляващата партия, както и за позицията на президента“, подчерта молдовският политолог.

Освен че трябва да запази властта, правителството в Кишинев се налага да се бори със солидни количества пропаганда. През последните седмици се появиха слухове, идващи от Румъния, че Букурещ е изпратил войници и бойна на техника на границата с Молдова.

„За проруските партии е много важно да покажат, че Молдова подготвя армията си за война и търси съюзници. Това допълнително би дискредитирало кабинета в очите на обществото и ще подкрепи тезата на проруските сили, че президентът иска да въвлече страната във война“, смята Ченуша.

Все пак Молдова е избрала своя път – пътят на Европейския съюз и европейската интеграция. И важно за Кишинев да демонстрира увереност в действията, за да не позволява вмешателството на Русия да диктува дневния ред на обществото.