ЕС обсъжда изпращане на снаряди за милиард евро в Украйна
Европейските министри на отбраната ще обсъдят планове да изтеглят боеприпаси за Украйна на стойност един милиард евро, и ще направят съвместни поръчки, за да осигурят доставки. В същото време при посещението си в Канада председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен направи обръщение към канадския парламент с цел да насърчи сътрудничеството в области като енергийния преход, действията в областта на климата и подкрепата за Украйна.
Тъй като последиците от войната в Украйна се усещат в целия Европейски съюз, блокът се надпреварва да сложи край на зависимостта от Москва по отношение на изкопаемите горива и да увеличи производството на местна възобновяема енергия. Но Фон дер Лайен знае, че за това ще е необходим по-голям достъп до критични минерали и суровини като лития – с които Канада разполага.
Западните съюзници предупреждават, че Киев е изправен пред критичен недостиг на 155-милиметрови гаубични снаряди
Всеки ден изстрелва хиляди в борбата си срещу руската офанзива.
В Стокхолм министрите ще се срещнат с украинския си колега Олексий Резников, за да обсъдят тристранни усилия за посрещане на нуждите на Киев и за укрепване на европейската отбранителна промишленост в дългосрочен план.
Първата част от плана според външнополитическата служба на ЕС предвижда използването на един милиард евро от съвместния Европейски механизъм за мир на блока, за да се стимулират държавите членки да изпратят снаряди от запасите си на Киев в рамките на няколко седмици.
Поддръжниците на Украйна в Европа са изчерпали своите рафтове, като са отделили около 12 млрд. евро за военна подкрепа, като 3,6 млрд. евро идват от съвместния фонд.
Длъжностните лица са уверени, че в складовете има достатъчно 155-милиметрови снаряди, за да не бъде застрашена собствената отбрана на Европа. Допълнителна информация ще бъде предоставена по време на срещата на министрите на отбраната.
Втората част от плана предвижда ЕС и Украйна да отправят масирани съвместни поръчки, за да принудят производителите на боеприпаси да увеличат капацитета си.
Този ход показва как войната на Русия в Украйна е променила стратегията на ЕС към взаимна отбрана. Длъжностни лица твърдят, че парите за покриване на нуждите на Украйна могат да дойдат от един милиард евро, които вече са включени в съвместния фонд.
Естония, която първоначално предложи да похарчи четири милиарда евро за милион снаряди за Украйна, иска да бъдат отпуснати още нови средства.
Според украинските нужди те ще се нуждаят от поне 350 000 155-милиметрови снаряди на месец, поради което Естония предложи инициативата за съвместно закупуване на поне един милион 155-милиметрови снаряди за Украйна, което е абсолютният минимум от военни нужди за Украйна.
Съществува дебат за това дали централната агенция по отбрана на блока или държавите членки с по-голям опит трябва да преговарят по договорите. Наложително е процесът да не бъде забавян от бюрокрацията.
Произходът на боеприпасите също е горещ въпрос, тъй като някои твърдят, че приоритет трябва да бъде скоростта, а не подпомагането на европейската индустрия. Като цяло обаче е ясно, че след години на по-ниски инвестиции след Студената война отбранителните фирми от ЕС трябва да бъдат стимулирани да увеличат производството, съобщи АФП.
"Европейската индустрия не е адаптирана за нуждите на един конфликт с висока интензивност, нашата отбранителна индустрия трябва бързо да премине в режим на "военна икономика" заяви пред журналисти Тиери Бретон, европейски комисар по вътрешния пазар.
Бретон подчертава пред министрите, че освен простото възлагане на голяма съвместна поръчка, ЕС трябва да отключи спрените средства за укрепване на промишления капацитет и да осигури на фирмите по-лесен достъп до заеми. Длъжностни лица казват, че се надяват да постигнат съгласие по твърд план за изпращане на боеприпасите в Украйна на срещата на външните министри на ЕС на 20 март.
Паралелно в Канада министър-председателят Джъстин Трюдо и председателят на Европейската комисия фон дер Лайен се договориха да развият междуатлантическа търговия със зелен водород, за да помогнат на ЕС да посрещне енергийните си нужди. "Европейският съюз планира да произвежда самостоятелно 10 млн. тона водород до 2030 г., но също така и да внася 10 млн. тона водород до 2030 г.", заяви фон дер Лайен.
Канада всъщност е единствената страна в северното полукълбо, която разполага с всички суровини, необходими за производството на литиево-йонни батерии. През януари фон дер Лайен представи идеята за "Клуб на критичните суровини", която се очаква да бъде реализирана в петък с президента на САЩ Джо Байдън.
Китай произвежда 98 % от европейските доставки на редкоземни метали и Европа трябва да премахне тази зависимост.
Във вторник Джъстин Трюдо заяви, че Канада удължава мисията си за обучение на украински бойни инженери и медици до октомври. Трюдо също така обеща 3 млн. канадски долара за усилията за разминиране и обеща заедно с ЕС да достави генератори на Украйна, която претърпя многократни атаки срещу електропреносната си мрежа, откакто преди година започна пълномащабната руска инвазия.
"Канада ще застане рамо до рамо с народа на Украйна, колкото време е необходимо", заяви канадският президент.
През изминалата година Отава отпусна над един милиард канадски долара военна помощ за Украйна, включително танкове "Леопард 2", други бронирани машини, ракети земя-въздух, гаубици и боеприпаси.
Фон дер Лайен приветства ангажимента на Отава, като същевременно припомни, че ЕС е похарчил повече от 12 милиарда евро за военно оборудване за Украйна и възнамерява да завърши обучението на цели 30 000 украински войници до края на годината.
Фон дер Лайен е на многодневно посещение в Канада. След това тя ще отпътува за Съединените щати, където в петък ще бъде приета от президента Джо Байдън.