Годината на Войната

Как се събужда Киев: Разказ от специалния ни пратеник в Украйна

От Ани Балджиян Ани Балджиян Водещ

Ден преди отбелязването на годишнината от войната в Украйна – каква е обстановката в столицата Киев разказват специалните ни пратеници Анастасия Димитрова и Александър Шопов.

Със засилени мерки за сигурност Украйна се подготвя да посрещне годишнината от началото на пълномащабната руска инвазия. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна съобщава, че през изминалото денонощие са били отблъснати 90 руски атаки.

Нощта в Киев е преминала спокойно без прекъсвания на електричеството, топлофикацията и водоснабдяването.

А „Пунктовете на несъкрушимост“ в украинската столица, създадени да приютяват останалите без светлина, топлина и вода по време на войната, продължават да функционират. Един от тях се помещава в казахстанска юрта в центъра на Киев.

Необичайната гледка в един от най-известните паркове на украинската столица („Шевченко“) се оказва средище за непозната у нас култура – казахстанската.

Тук хората могат да се стоплят, да пият чай или кафе, да заредят телефона си. Имаме интернет - можете да се свържете с близките си, ако комуникациите са прекъснати. Всеки желаещ може да дойде.

Рустем, доброволец

На хиляди места в Украйна можеш да намериш подслон, когато останеш на тъмно. Но само тук можеш да пиеш на големи глътки нова и необятна култура.

Тук можете да видите вещи от живота на всеки казахстанец. Тук имаме традиционно легло, което има във всеки дом в моята родина. Това е специален матрак, който се използва и за спане, но и за трапеза на пода на юртата.

Лиза, доброволец

Александър е само един от стотиците хора, които са влезли в юртата днес. Под звуците на традиционна казахтанска музика той ни разказа, че не за първи път идва тук.

„В последните пет дни нямаше прекъсвания на тока. А преди това всеки път - по два или три пъти. Много беше трудно - целият град е тъмен. Психологически ни се отрази много силно“, казва Александър – жител на Киев.

„Някои хора се разчустват и дори плачат. Казват си - ето, казахите ни подкрепят, има дружба между народите. Това ги вдъхновява - че има дружба, има подкрепа от другите народи“, споделя Лиза.

На изпращане Лиза и Рустем ни поканиха да дойдем пак след седмица, когато казахи и украинци ще седнат един до друг, за да пеят песни и да споделят радости и тревоги.