Санкциите на ЕС срещу Русия не разбиха военната й машина, но имаха значителен ефект върху нейните приходи и доведоха до дипломатическа изолация на Москва.

Брюксел действа бързо. На 24 февруари, няколко часа след руската инвазия, лидерите на ЕС обявиха първите мерки, последвани от много други. Досега са приети 9 пакета със санкции, а 10-ят предстои да бъде одобрен.

Първите кръгове от санкции бяха насочени срещу политически и военни лидери, въведоха забрана за полети на руски самолети над Европа, както и забрана за износ на чувствителни технологии.

Бяха замразени руски активи в чужбина, а основните руски банки бяха изключени от системата SWIFT. Има обяснение, че Русия успя да устои.

С ескалирането на войната ЕС наложи нови санкции, насочени към руския енергиен сектор. Брюксел забрани вноса на суров петрол и въведе таван на цените. По-късно бе забранен и вносът на руски рафинирани петролни продукти.

В същото време Европа предприе мерки за намаляване на зависимостта си от руския газ.

„Втечненият природен газ засега не е панацея. В голямата си част газът пристига по тръбопроводи и 90% от тази търговия бяха унищожени за една година. Това е огромно постижение, повече от очакванията на мнозина. Путин получи този удар“, смята Лаури Миливирта – водещ анализатор от Център за изследване на енергията

До каква степен санкциите вредят на Европа? Според анализатори, високите цени на газа, наблюдавани през лятото, са свързани главно с манипулиране на руския пазар, а не с ефекта от санкциите.

Европа не е по-потърпевша от последиците от Русия.

„Европа не преживя рецесия миналата година и се прогнозира, че няма да я изпита и тази година. За сравнение, Русия регистрира спад на БВП от 5% през 2022 г. Най-вероятно през 2023-та ще бъде много по-лошо“, прогнозира Лаусберг.

Сега ЕС се опитва да предотврати заобикалянето на санкциите. Освен това няколко държави членки начело с Нидерландия предложиха да се открие централен офис за санкциите в Брюксел.