Годината на война на европейския континент промени геополитическия му пейзаж, накара лидерите да преосмислят военната мощ и икономическата независимост и доведе до разпадането на съюза на Вишеградската група в Централна Европа.

Това твърди българският политолог Иван Кръстев, който предостави на Euronews своите разсъждения за последиците от агресията на Владимир Путин за Европа в последния епизод на "Глобален разговор".

Икономическа взаимозависимост и военна сила

"Най-важният начин, по който войната промени Европа, е, че тя по същество принуди Европа да види света с други очи", започна Кръстев.

"В известен смисъл Европа виждаше стария си континент като следвоенен континент. Идеята, че в Европа вече не е възможна голяма война, беше в основата на начина, по който Европа вижда себе си в света. И това вече не е вярно."

"Когато войната започна, европейците бяха принудени да преразгледат някои от основните си политики. Една от тях беше, че икономическата взаимозависимост автоматично означава липса на война, че ако търгуваш много с някого, никога няма да воюваш с него. Оказа се, че и това вече не е вярно."

"Второ, европейците успяхме да се убедим, че военната сила няма значение. И тогава открихме, че тя няма значение, когато не я притежаваш. Но иначе, по принцип, тя има значение. И това промени всичко - от военните бюджети до начина, по който функционира икономиката. Виждате, че за период от една година ние по принцип имаме напълно различни военни бюджети. Вече не получаваме руски газ и петрол. Това е толкова радикална промяна."

Война за идентичност

След като през септември Русия незаконно обяви анексирането на четири източни украински области и масовата натурализация на жителите в окупираните от Русия райони, Euronews попита Иван Кръстев дали смята, че конфликтът е по-сложен от просто усилие за завладяване на територия.

"Това е война за идентичност. И това е война за идентичност, защото е обявена по този начин. Не забравяйте, че в края на краищата войната започна с есето, което самият президент Путин написа през лятото на 2021 година, когато каза, че руснаците и украинците са един и същи народ.

"Той нахлу в Украйна с идеята, че руснаците и украинците са едни и същи хора. А украинците се съпротивляват, за да му кажат, че украинците и руснаците не са един и същи народ".

Украйна гледа на Запад

Москва неколкократно е посочвала разширяването на НАТО на изток и амбициите на Киев да се присъедини към алианса като заплаха за сигурността като основание за нахлуването в Украйна.

"Русия би могла да има легитимен аргумент, когато става въпрос за това, че тя също има свои интереси в областта на сигурността. Тя може да се аргументира основно къде да има военни бази или не", признава Кръстев. "Но проблемът се крие в това, което Русия настояваше, казвайки: Украйна няма право да бъде част от Запада. Кой дава право на Русия да казва на украинците как по принцип трябва да определят собствената си политическа идентичност?"

"Русия е мощна ядрена държава. А Украйна е нещо като малка държава от гледна точка на Русия, държава, която сама реши да се откаже от ядрените си оръжия в края на Студената война. Така че да се смята, че Украйна е била голяма заплаха за Русия, е леко, да го кажем, пресилено."

Централна Европа и бъдещо сътрудничество

Избухването на войната в Украйна предизвика силна реакция в Централна Европа, особено от страна на Полша, която е един от най-активните донори на хуманитарна помощ. Унгария обаче се опита да блокира подкрепата на ЕС за Киев и неотдавна обеща да поддържа икономически връзки с Русия.

Според Кръстев войната в Украйна е довела до разпадането на централноевропейската Вишеградска група - политически и културен съюз между Чешката република, Унгария, Полша и Словакия.

"Това беше война, която за много източноевропейци, особено за балтийските страни и поляците, се превърна в тяхна собствена война", обясни той.

"Имаше проучвания на общественото мнение, които показват, че основната разлика между Изтока и Запада е, че Изтокът се страхува от окупация, докато Западът се страхува от ядрена война."

"Но в резултат на тази война Вишеградската група по същество вече не съществува. Вишеградската четворка се превърна, честно казано, в две плюс едно плюс едно - от едната страна имате Полша, за която това е въпрос на собствена екзистенциална сигурност. И можете да видите, че това не е само позицията на правителството, това е опозицията, това е цялото общество.

По принцип позицията на унгарското правителство беше: това не е моят цирк, не са моите маймуни. Ние не искаме да правим нищо с това. И добре, те подкрепиха повечето от санкциите. Но в края на краищата много ясно показаха, че не подкрепят общата политика".

"Шок" в ЕС и първоначално "единство“

На въпроса как оценява реакцията на Европейския съюз при новината, че Русия е навлязла в Украйна през февруари миналата година, Иван Кръстев заяви: "Когато войната започна, това беше шок. И аз вярвам, че точно този шок, който никой не очакваше, подтикна Европейския съюз да направи неща, които по принцип европейските лидери не бяха готови да направят само седмица преди това.

"Така че от тази гледна точка именно шокът, войната, обяснява до голяма степен и европейското единство през първите седмици. Тя обяснява и защо европейската общественост, която иначе не беше подготвена за тази война, изведнъж реагира по начин, много различен от този, който поне президентът Путин очакваше."

Оттогава насам Европейският съюз финансира доставките на оръжия за Украйна и прие милиони украински бежанци, бягащи от конфликта. Чрез поредица от санкции Брюксел се опита да изолира Русия икономически. Дали обаче това е правилният път, по който трябва да се действа?

"Честно казано, какви бяха възможностите на европейците? На първо място, хората говорят за ескалация. Обикновено не им даваш оръжия, защото вярваш, че ако нямаш оръжия, руснаците няма да ескалират сами. Равнището на разрушенията в Украйна, идващи от руските бомбардировки, е на нивото на 1941-42 г.

Така че от тази гледна точка въпросите, пред които бяха изправени европейците, са: трябва ли да носим отговорност за руската окупация на Украйна или ще дадем на украинците това, което искат от нас? Това, което хората правят или не правят, много зависи от това как виждат бойното поле. В началото на войната много малко европейци вярваха, че Украйна може да се съпротивлява и че Украйна може да победи. В момента, в който това се промени, европейците бяха много по-склонни да дадат на украинците оръжия, които иначе не бяха готови да дадат."

Възможно ли е НАТО да обмисли възможността за разполагане на войници на украинска земя?

Запитан дали смята, че НАТО ще се включи военно във войната в Украйна, Иван Кръстев скептично заяви: "Не вярвам, че както западните публики, така и западните лидери са готови да го направят. И второ, присъединяването на НАТО към войната означава по същество трета световна война.“

"И аз вярвам, че и от руска страна, и от страна на НАТО, е много ясна идеята, че това няма да свърши работа за никого. Не забравяйте, че в своята история американците и руснаците никога не са воювали директно един срещу друг".

Победата ще бъде затвърдена "на бойното поле"

След една година война в Украйна военните действия не показват признаци на забавяне. Попитахме обаче българския политолог как и кога според него може да бъде възстановен мирът.

"Войните приключват на бойното поле. А в наши дни много добре знаем, че войната много рядко завършва с мирни договори. Това научихме след края на Студената война, че повечето от тях завършват основно с определен вид изтощение и ... определени видове преговори, но не и мирен договор.

"От тази гледна точка не знам кога ще приключи и как ще приключи, но знам нещо много важно: че както от европейска, така и от американска страна проблемът е, че войната трябва да приключи по начин, по който да не се страхуваме, че ще започне отново след пет, шест или седем години – както се случи след анексирането на Крим от Русия."

Продава ли ЕС на Украйна мечтата за пълноправно членство?

Миналата година Украйна получи статут на пълноправен кандидат за членство в ЕС, а неотдавна Киев заяви, че се надява да стане пълноправен член до 2026 г., като президентът Зеленски призова за ускорен път към членство в ЕС.

Иван Кръстев заяви пред Euronews, че макар да смята, че членството в ЕС е нереалистично, войната е доказала, че политиките на ЕС могат да се променят бързо.

"Слушайте, не е реалистично, но за много политики, които се случиха през последната година, ако бяхте ме попитали преди година, щях да ви кажа, че не е реалистично. А историята е такава, че Европейският съюз вече е толкова много ангажиран в Украйна, че да се смята, че отношенията ще се върнат там, където бяха, също е нереалистично.

"Така че ще имаме нещо ново. И в резултат на това Украйна ще бъде различна. И Европейският съюз ще бъде различен."