Спасителните операции в засегнатите от земетресението от 7.8 по Рихтер региони в Турция приключват. В Антакия спасителите са прекратили работа на определени места - там, където вече няма признаци на живот. Оцелелите опитват да подредят живота си, да продължат напред, защото животът го изисква. Разказва специалният кореспондент на Euronews Анелиз Боржес.

Фактът, че вече няма кранове или булдозери близо до някои сгради тук, в стария център на Антакия, означава, че операциите по търсене и спасяване тук официално са приключили. В тези конкретни сгради не бяха открити повече признаци на живот. Това наистина изглежда е различна фаза в операциите тук, в Южна Турция: на някои от хората, жители и собственици на бизнес в тази част на града е позволено да се върнат и да проверят магазините си, за да видят дали могат да намерят нещо, което си струва да вземат със себе си. Хора, които се опитват да съберат парчетата от това, което е останало от живота им. Само тук, в Южна Турция, 13 милиона души са били засегнати от земетресенията и турското правителство обеща нов дом на всички, които са загубили къщите си, в рамките на една година.

Това, разбира се, е много амбициозно обещание, което мнозина тук смятат за напълно непостижимо, като се има предвид това бавната реакция от страна на правителството ... до такава степен, че гражданското общество направи крачка на преден план и замени националното правителство в определени области: тази седмица по турската телевизия беше организирано мащабно събитие за набиране на средства. Бяха събрани повече от 5 милиарда евро за жертвите.

Някои тук са решени да започнат наново живота си.

Обаятелната личност на Серкан помага за бавното завръщане на живота. Но в душата му остават белези.

Серкан: Какво можем да направим?

Анелиз: Казахте, че плачете отвътре... загубили ли сте някого?

Серкан: Загубих приятели, добри приятели...

Серкан казва, че няма да напусне Антакия в името на онези, които вече ги няма. Ще опита да убеди съседите си също да останат. А на това място ще го има вечно споменът за онези, които вече ги няма.

Анелиз Боржес, от Антакия, южна Турция, за Euronews.