Покъртителната история на 17-годишно момче, оцеляло под руините в Адъяман
17-годишният Таха Ердем и семейството му спят дълбоко, когато земетресението с магнитуд 7.8 разтърсва родния им град Адъяман в Турция. Момчето е събудено от силните трусове, които обричат на тотална разруха 4-етажната жилищна сграда, в която живее. Тя се срутва десетина секунди след основния трус. Затиснат под руините и покрива, който заплашително се накланя към него, Таха решава да снима с мобилния си телефон прощално послание.
Думите му „Смятам, че това е последното видео, което някога ще снимам за вас“, разтърсват всички в Турция и по света. Една изповед, при която смъртта изглежда е единствената възможност.
Когато се изправих на крака и отново паднах от трусовете, разбрах, че се случва земетресение. Нашата сграда се срути на 10-ата секунда. Докато изтичах до вратата, вече бях под развалините... Във видеозаписа продължават вторичните трусове, покривът падаше към мен. Когато покривът се приближаваше към мен, мислех, че ще умра, това бе и причината да заснема това видео.
Младежът обаче има късмет, спасен е два часа по-късно и отведен в къща на член от семейството му. 10 часа по-късно са извадени и най-близките му хора. Сега семейство Ердем е загубило всичко, живее в палатка и разчита на хуманитарна помощ.
Когато семейството ми беше все още под руините, чувствах, че аз съм спасен, но все още са в капан. Когато ги видях, не исках нищо друго. Видях моите брат и сестра. Това ми бе достатъчно. Бях много щастлив.
За майката Зелиха и бащата Али най-голямата радост е била, че синът им е останал жив, както и другите им две деца.
„В този момент светът бе мой. Може да нямам нищо, но имам децата си“ ,каза Зелиха Ердем, майка на Таха
13 дни след опустошителното земетресение броят на жертвите в Турция и Сирия надхвърля 46 000.