Златни монети от Рим, пръстени със скъпоценни камъни и други съкровища – всички открити от любители с металотърсачи, а не от професионални археолози.

Националният музей на Дания отдава почит на обикновените откриватели, намерили хиляди исторически артефакти, някои от тях с изключителна стойност.

Всичко това е благодарение на закон, който задължава занимаващите се с тази дейност да докладват и да предават откритията си на музеите в замяна на такса за намиране.

"Уникално за Дания е, че имаме този вид търсене на съкровища. Това е система, основана на доверие. Когато металдетекторите се появиха през 80-те години на миналия век, имаше някои далновидни колеги, които казаха, че трябва да работим в близко сътрудничество с тези хора, за да можем да ги ръководим в техните търсения. Трябваше да ги образоваме, за да започнат да се интересуват повече от историята", казва Лине Берг, куратор в Националния музей на Дания.

Най-голямото откритие е направил 64-годишен начинаещ търсач на съкровища. Оле Гинеруп Шиц попада на едно от най-големите златни съкровища в историята на Дания, докато сканира земеделска площ в село Винделев.

"Е, не знаех, че е злато, когато намерихме първите няколко предмета, нямахме представа. Всъщност единственото нещо, за което знаехме, че не е, беше златото. Не смятахме, че някога ще открием злато като любители", споделя той.

Археолозите смятат, че съкровището е било заровено под земята от около 1500 години. То съдържа почти един килограм злато, включително големи медальони и няколко римски монети, излети в бижута. 

Експертите не са съвсем сигурни дали съкровището е заровено, за да бъде скрито от врагове, или в знак на почит към боговете. Съкровището от Винделев е част от настоящата изложба, за пръв път широката общественост в Копенхаген може да го види.