В представите на българите 80-те години на миналия век изпъкват като най-добро десетилетие. Това е една от констатациите в проучване на „Галъп интернешънъл болкан“. В него са търсени отговори на въпросите: "Кога като общество се чувствахме най-добре и има ли десетилетие, което ни обединява в общото усещане за по-щастливо време? А може би възприятията са по-скоро индивидуални и най-доброто време е различно за всекиго?".

Затова и социолозите са задали въпроса „Кое е най-доброто десетилетие?. От „Галъп“ обясняват, че този въпрос е оставил поле на респондентите за максимално широки асоциации.

Една четвърт от всички участвали в проучването посочват именно 80-те г., а 70-те са най-хубавото време според 13,9% от запитаните, следвани от деветдесетте (13,6%).
Както може да се очаква, възрастта е в сериозна степен определяща за възприятията. Осемдесетте години на двадесетия век сякаш обединяват в най-голяма степен обществото ни в усещанията за най-доброто десетилетие.

Анкетираните на възраст между 46 и 65 години обаче възприемат осемдесетте като най-доброто време в много по-голяма степен в сравнение с по-младите или пък с най-старите. При до 35-годишни, например, отговорите „осемдесетте“  са около една десета. При най-възрастните (тези над 66 г.) усещанията, че 80-те години са най-доброто време отново намаляват, коментират от „Галъп“.

Според тях тезата, че се обича най-много десетилетието на своята младост, се потвърждава и когато се разгледат обществените нагласи към седемдесетте. Поколението, което в най-голяма степен свързва десетилетието на диското с усещането за най-доброто време са именно респондентите на възраст над 66 години – които са били в разцвета на младостта си през седемдесетте.

Пречупва се нещо в обществените възприятия спрямо деветдесетте. Поколението между 36 и 45 години, от което се очаква в най-голяма степен да възприема 90-те години като най-добри, е по-скоро раздвоено. Същото важи и за поколението между 26 и 35-годишна възраст. Още повече – децата и младежите на деветдесетте са и в значително по-голяма степен объркани за това кои всъщност са най-добрите години – над две трети от запитаните между 26 и 35 години не могат да преценят кое десетилетие е най-добро за тях. Една пета от запитаните между 36 и 45 години – също, показва още изследването.

Объркването личи и в някои парадоксални данни. Излиза например, че поколението, било на двадесет години през деветдесeтте, гледа с малко по-големи симпатии към осемдесетте. Интересно е, че поколението 26-35 години (които са прекарали малка част от съзнателния си живот през деветдесетте) са по-благосклонни към този период, коментират анализаторите.
Очаквано, десетилетията на новото хилядолетие са най-добре оценени от най-младите (до 25-годишна възраст) Сред тях, отново очаквано, са и най-високите дялове на отговори „не мога да преценя“ – почти всеки четвърти представител на поколението Z. Вероятно базата за сравнение (натрупаният житейски опит през десетилетията) е това, което ни дава възможност да преценим кое е най-доброто. Вероятно и очакванията сред младите са, че най-доброто десетилетие предстои.

----

Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 20 и 27 септември 2022 г. сред 1009 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 54 хиляди души.