Това е град Нурдага, само на 10 километра от епицентъра на земетресението. Улиците са разрушени, както и домовете и животите на хората тук. Трети ден хората се борят с времето, с надеждата да открият още оцелели.

Серхан е дошъл на мястото, където до преди няколко дни са живели неговите баба, дядо и братовчеди. Сега тук има само разрушения.

„Всички са все още под руините. Нямаме никакви надежди. Просто чакаме за телата им. Мъртвите им тела“, казва Серхан.

 След три дни на улицата Самет също не вярва, че ще види някога леля си и братовчед си отново.

„Леля ми и братовчед ми са все още някъде там под сградите. Нямаме надежда. Ако ги бяхме открили снощи имаше шансове. Но сега и времето е много студено. Невъзможно е“, разказва Самет Гиринджик.

 А помощта не стига.

Въпреки вълната от съпричастност от целия свят, тук в най-малките населени места, които са най-силно ударени от земетресенията, местните власти и хората на терен сами се опитват да се справят с разрухата.

 „Не видях доброволци от чужбина да идват да помагат тук. Само турци. Но не мога да обвиня никого, защото земетресението афектира огромна площ на Турция“, казва Самет.

„Чакаме доброволци, но никой не идва“, споделя Серхан.

Изключително опасно е движението в града по всички улици в момента.

Тези майки с деца живеят на улицата от понеделник сутрин. Всичко, което имат, са няколко одеяла. Палят огън, за да се топлят. Току що всяка една от тези жени е разбрала, че е загубила част от своето семейство. Останало им е само едно – че са живи и все още здрави.