Андреас Шийдер е австрийски политик, който от 2019 г. е член на Европейския парламент. Преди това е бил парламентарен лидер на Социалдемократическата партия в Националния съвет. В ЕП Шийдер работи в Комисията по външни работи. През 2020 г. той се присъединява и към Специалната комисия за външна намеса във всички демократични процеси в Европейския съюз. От 2021 г. е част от делегацията на Парламента на Конференцията за бъдещето на Европа. В допълнение към задачите си в комисиите, Шийдер е част от делегациите на Парламента в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Северна Македония и за отношенията с Босна и Херцеговина и Косово.

Господин Шийдер, първо искам да ви благодаря, че приехте поканата за това интервю. Нека започнем разговора с една визита, която се случи днес. Българска делегация беше тук, в Европейския парламент, за информиране евродепутатите относно взаимоотношенията между Република Северна Македония и България. Срещата се проведе без интерес, вие също не бяхте там. Бяхте ли поканен?

Мисля, че видях поканата, но не бях заинтересован, тъй като се срещам много често с хора, както от Северна Македония, така и от България. В този смисъл смятам, че съм достатъчно информиран за дискусиите.

Защо мислите, че изискванията на България не представляват интерес и за други евродепутати?

Не знам. Мисля, че като равноправно поканени, те имат много специфични и точни интереси. Смятам това за интригуващ въпрос, но не и такъв, който провокира този тип политическа пропаганда.

Всички знаем, че взаимоотношенията между Северна Македония и България са колебливи през последните години? Кой греши в дипломацията и къде?

Мисля, че проблемът е, че две нации, които се разглеждат като братски или поне много близки помежду си, затрудняват присъединяването в ЕС, тъй като се намесват някои национални български въпроси. Защо? Обикновено национални въпроси се поставят на масата, когато някой има нещо друго за криене. Имам усещането, че бившият министър-председател Бойко Борисов е опитвал да скрие корупцията и други случаи, и ето защо се предприе тази националистическа кампания. В край на сметка това не е от полза. Защото по-голямото сътрудничество, отворените граници, подобряването на търговските взаимоотношения и укрепването на икономическите дейности между двете държави ще бъдат изгодни и за двете страни.

Но кой губи и кой печели от този конфликт?

Мисля, че България е тази, която губи, тъй като тя вече е част от ЕС и би могла да се възползва от повече възможности на по-ранен етап от преговорите между ЕС и Северна Македония, и то първа.

Какъв тип възможности?

Има много, например в търговията. Да развиете зона, в която хората могат да обменят стоки и услуги, или пък в която можем да предлагаме. По-голям брой хора, които идват в България например за транспортна дейност, както и за други неща от всекидневния живот – образование, култура и тн. Вижте, аз съм от Австрия и си спомням, когато нашите страни – съседки, например Словения, започна да се сближава с ЕС, тогава приехме това като полезно и за двете страни, особено за южната част на Австрия, която незабавно започна да развива множество дейности. В момента това е процъфтяваща и много искана зона, никой не знае къде точно е границата, тъй като тя е отворена, сега там има реновирани къщи, много туристи и новооткрити ресторанти от двете й страни.

Основният проблем между двете страни е исторически. Кое основно интересува Европейската общност, свързано с този конфликт?

Мисля, че България трябва да се замисли дали това блокиране на Северна Македония е правилното решение. Защото ако разгледате този исторически проблем сериозно, то тогава ще разберете, че е най-добре да се подходи научно, с историци, които да изследват този въпрос. И именно преговорите за присъединяване са най-доброто място, където това би могло да се направи. Може да кажете: „нека преразгледаме този въпрос заедно“. Но разбирам, тъй като в европейската история много често е имало противоречия между нациите.