Да завършиш медицина в България, и да заминеш на специализация в Германия. Това е личният път на стотици български студенти, които избират чужбина пред родината. Финалът на историята която следва, не е такъв, защото има път обратно към дома. По него е избрал да тръгне един млад лекар от болница „Лозенец“.

Малко повече от година ежедневието на д-р Герасим Темелков започва така – на път към кабинета, където помага на своите пациенти.

„Моето клинично ежедневие тук в тази болница, е изключително динамично, натоварено, но много бързо започнах да виждам плодовете на своя труд и най-вече, че помагам активно на пациентите и те се чувстват обгрижени и срещат разбиране“, споделя д-р Темелков.

Неговата история е подобна на историята на стотици млади лекари. Той завършва образованието си в Медицински университет в София, но като много свои връстници избира Германия, като място с повече възможности. И така мечтата му да бъде лекар се сбъдва, макар и на чужда земя.

Въпреки отличните условия, носталгията и чувството за дълг към родината, връщат д-р Темелков у дома. Сега той е част от екипа на отделението по Гастроентерология на УМБАЛ „Лозенец“.

„Решението да се върна беше взето още с моето заминаване. Знаех, че искам да замина, да специализирам и да се завърна. Опитвам се да приложа всички познания, които придобих там. Като цяло екипът тук е приятелски настроен и правим промени в правилната посока“, посочи д-р Темелков.

Младият лекар разработва скринингова програма за рак на дебелото черво. Мотивацията му идва от това, че този вид рак е сред най-разпространените, а хората не се преглеждат.

„Това беше една от основните ми мисии, поради които исках да се върна. Дълги години бях част от немската скринигова програма и се убедих в нейните ползи. Най-хубавото на тази програма е, че посредством нея ракът може да бъде предотвратен“, подчерта д-р Темелков.

А с всеки изминал ден младият лекар намира мотивация да става все по-добър в това, което прави.

„Щях да тръгна по същия път. Да трудно е, да има предизвикателства, но аз виждам смисъл и за нас като лекари няма по-голяма награда от това да видим, че сме спасили даден човек и това, че този човек идва при нас с даден проблем, а след това си тръгва здрав и всичко е наред“, казва младият медицински специалист.