От една година насам живеем в реалността на войната. Никой не би предположил, че през 2023 ще видим война в Европа. Може да изглежда като далечно събитие и само малка част от нас са свикнали със ситуацията. За да разберем колко близки до нас са събитията, трябва да чуем хората, които са свидетели на бомбардировките, усещат мириса и виждат разрушителните ефекти. Вижте какви са ефектите от войната в Украйна върху гражданите в съседна Румъния.

Тази статия е за румънците, които живеят на границата с Украйна или тези, които живеят на на по-малко от 40 минути път от бомбардираната зона: Змийския остров. На брега на Свети Георги бе изхвърлена мина. Там тя бе и детонирана. още 4 мини бяха унищожени в морето, а парчета от тях се появяват на брега периодично.

Управниците призовават всеки, който е в морето, на брега или на сушата да бъдат изключително внимателни.

Неволни свидетели са жителите на румънския град Сулина. Те преживяват напрежението от атаките на Змийския остров. Островът е на около от 40 км от делтата на Дунав.

“Земята се тресеше от шумните експлозии, можех да усетя последиците от взривовете“, казва Корнел Курка, жител на Сулина.

Въпреки че през последните месеци е спокойно, местните са все още притеснени

„Искаме мир. Не можете ли да видите, че някои паднаха на север. Части от ракетите паднаха в Молдова, която не е замесена във войната. Това са останки от снаряди, дронове, които са много опасни“, добавя Юген Нягу.

Стафан Иванов е президент на Асоциацията на водачите на плавателни съдове за развлечение и Бърз транспорт по делтата на Дунав. Той признава, че страха от войната на практика е развалил първата половина от летния сезон на делтата.

„Хората се паникьосаха в началото на конфликта, обаждаха се, задаваха въпроси, резервираха и после отменяха резервации, променяха датата на престоя си, чакаха да разберат какво ще се случи“, споделя той.

„Конфликтът засегна всички, не само нас“, категоричен е Юлиан Дима.

Броят на туристи на делтата на на Дунав е паднал с 30% през последното лято в сравнение с последните 2 години. Когато единствената война беше срещу Ковид-19

От първия ден, 24 февруари, най-натовареният контролно-пропусквателен пункт е Сирет. Цивилните ходеха там да помагат на своите съседи. Помощта варира- горещ чай, транспорт или подслон. Сега нещата изглеждат спокойни. Румъния вече не е държава, където бежанците могат да търсят убежище.

Приблизително 2 000 украинци все още преминават през ГКПП Сирет всеки ден. Няколко неправителствени организации отстояват позицията си. Димитру Яворинчук е доброволец там от началото на войната.

„Ние чувахме бомби и сирени, нещо на което е хората в Чернивци са свидетели почти всеки ден“, казва той.

Един от първите пристигнали на ГКПП Сирет на 24 февруари беше Корина Дамашин. Тя отиде там веднага след като разбра за началото на войната. Първите хора, които вижда, са семейство - майка и баща с тяхното 2-годишно дете.

„Помагам на който дойде тук. Никога не съм мислила, че нуждата от помощ ще бъде толкова голяма“, споделя тя.

Войната промени живота ѝ. Тя е на 46 години, помощник-фармацевт и студент във Факултета по социални дейности.

„Живота ни се промени изключително много, защото ние още сме под напрежение, въпреки какво казват от правителството и всички останали. Ние сме близо и бомба от Чернивци или от някое друго място може да ни удари и да унищожи всичко тук“, казва Леонте Тинюк.

Семейството на Тинюк също приюти 4-ма бежанци. Те казват,че имат ресурси да помагат, ако се налага.

„Ние сме в Европейския съюз и НАТО, но не знаем какво да очакваме. Има страх, има го сред всички нас“, не крие Елена Тинюк.

Повече от 3 милиона украинци са влезли в Румъния от началото на войната. Територията на Молдова се е превърнала в транзитна зона. Докато украинците идват и си тръгват, румънците стоят и откликват в помощ на бежанците. Докато те помагат по всеки възможен начин, те също гледат отвъд границата и се надяват военните действия да спрат, а с тях и страхът и отчаянието.

От Яш, Кармен Чьоман, Еuronews Румъния.