На фона на разгорелия се военен конфликт в Украйна и вече усещащата се енергийна криза, България не разполага със сериозен анализ на дългосрочните сценарии за развитието на електроенергийната ни система. До момента подобен тип дългосрочни стратегии са правени основно от неправителствени организации и частни консултанти. Истината е, че работещи модели, при които енергийната система на страната остава стабилна при изключване на въглищните централи. Без недостиг на електроенергия, без режим на тока, както плашат много политици. Това заяви енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров по време на интервю пред екипа на Euronews Bulgaria.

Мартин Владимиров прогнозира, че въпреки високите цени на електроенергията на борсите (в деня на писане на тази статия цената за мегаватчас в сегмента „Ден напред“ на Българската независима енергийна борса е 506 лв.), то в рамките на няколко месеца пазарът ще се стабилизира. Проблемът обаче е, че дори когато това стана, топлоелектрическите централи в България, а и в Европа, ще продължават да работят на загуба и ще бъдат икономически неизгодни. По изчисления на Центъра за изследване на демокрацията държавата дава субсидии на въглищните централи в размер на 600 млн. евро всяка година.

„България е единствената държава в Европа, която на този етап все още не планира никакви реални мерки за периода след затварянето на въглищните централи,“ заявява Владимиров.

Причината за това бездействие на държавата Мартин Владимиров намира в натиска от страна на профсъюзите, както и определени икономически кръгове, които получават дивиденти от „изкуственото поддържане на централите“. По този начин България се лишава от възможността да получи финансирането, което предвидено във Фонда за справедлив преход на Европейския съюз, което 1.2 млрд. евро. Тези средства, казва Владимиров, са напълно достатъчни да се компенсират всички работници, които потенциално ще загубят работата заради процеса на декарбонизация на електроенергийната система на страната. Изчисленията на Центъра за изследване на демокрацията показват, че необходимите финансови средства за извършването на този преход са не повече от 900 млн. евро, които са напълно покрити от Фонда за справедлив преход.

Мартин Владимиров определи като успешна дезинформационна кампания тезата, че въглищните централи в момента спасяват страната ни от тежката зависимост, в която се намират Европа в момента от доставките на руски газ. По негови думи електроенергийната система на България няма да колабира, ако бъдат спрени въглищните централи, защото всъщност страната ни произвежда много повече енергия, отколкото потребява.

Енергийният експерт смята, че е по-разумно да внасяме повече електроенергия, но нейната цена да бъде по-ниска. По думите на Мартин Владимиров преди кризата с цените на електроенергията България е имала най-високите цени за мегаватчас на европейските енергийни борси. Защо се получава така? Причината е 40% от произвежданата електроенергия в България идва от ТЕЦ. Себестойността на топлоелектрическите централи в страната е по-висока от тази на АЕЦ Козлодуй, ВЕИ, както и ВЕЦ-овете на НЕК (ключов фактор за това са и високите цени на квотите за нетни емисии). По този начин, обяснява Мартин Владимиров, България поддържа перманентно високи цени на тока, въпреки че БЕХ дава по 600 млн. лева субсидии всяка година.

Мартин Владимиров допълни, че кризата с цените на електроенергия е породена не от Зелената сделка или от ВЕИ сектора, а от зависимостта на Европа от доставките на руски газ. Според него, когато кризата свърши, ако България продължава да поддържа работата на въглищните централи, цените ни за ток няма да паднат. Анализите на Центъра за изследване на демокрацията сочат, че до затварянето на АЕЦ Козлодуй в края на 2049 година България няма да има нужда от нова базова мощност.

Енергийният експерт обясни, че използването на 100% ВЕИ мощности в електроенергийната система на България е напълно възможно, имайки предвид, че имаме базова мощност като АЕЦ Козлодуй. Към този икономически модел се прибавят и малки газови централи, които обират пиковото потребление в определени периоди. Какво означава това? В ситуации в, които условията не са подходящи и ВЕИ мощностите не работят на пълен капацитет, а АЕЦ Козлодуй не може да покрие цялото потребление в определени моменти на деня и цената на тока се вдига, тогава газовите централи започват да произвеждат ток. Тъй като инвестициите в тях са малки, могат бързо да се избият на чисто пазарен принцип.

Развивайки ВЕЦ  сектора в страната, България може да избегне необходимостта от внос на по-скъп газ от Гърция или други страни и вместо газови централи ВЕЦ-овете да покриват пиковото потребление в страната, когато ВЕИ не могат. Владимиров посочи, че е от ключово значение да се завърши капацитета на Павец „Чаира“ и да се повиши капацитета на съхранение на електроенергия до 800 мегавата.

„Това същото като капацитета на съхранение като инвестицията в батерии, която е заложена в Плана за възстановяване и устойчивост. Нашите изчисления показват, че модернизирането на Павец „Чаира“ ще струва около 200 млн. евро, докато инвестицията в батерии ще бъде над 1 млрд. евро. Ефектът ще бъде един и същ, но с ключовата разлика, че инвестицията в батерии ще трябва да се повтаря на всеки 4-5 години, защото толкова е живота на батериите.“

Енергийният експерт посочи, че ключова инвестиция за диверсифициране на енергийната ни система е тази в офшорния вятър. Според Мартин Владимиров инвестициите в зоните на българската част на Черно море, които са най-перспективни, с най-силен вятър и липса на регулаторни и екологични пречки се равняват на около 22 млрд. евро. Тези инвестиции могат да доведат до създаването на мощности с капацитет около 26 гигавата. Владимиров посочва, че тези инвестиции могат и трябва да бъдат частни, защото при тези цени на електроенергията реално няма нужда от държавна подкрепа. Експертът посочва, че големи офшорни вятърни паркове могат да се превърнат в базова мощност за евтина електроенергия за индустрията. Освен това вятърните паркове могат да произвеждат достатъчно електроенергия за продукцията и на зелен водород, който също да се използва от индустрията, като по този начин се отключват няколко сектора. Повече за този тип технология можете да видите във видеото с интервюто с Мартин Владимиров.

Енергийният експерт коментира и Плана за възстановяване и устойчивост на правителството, като припомни, че на този етап финалната версия на плана не е публична. Според Мартин Владимиров, в Плана за възстановяване и устойчивост са вкарани много малки, но икономически необосновани проекти, които целят да оправдаят големия проект – инсталирането на 1700 мегавата ВЕИ мощности заедно с батериите за съхранение към тях.

„Този проект е така структуриран, че няколко големи играчи да получат публично финансиране за технологията за съхранение, за батериите. Най-скъпата част от инвестициите да бъде платена с публични средства. Става дума за огромен ресурс, които е насочен към малък кръг лица“.