Боян Рашев e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt – консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал. Професионалната му експертиза е в сферата на устойчивото развитие, управление на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова икономика, качество на въздуха, управление на природните ресурси. Има бакалавърска и магистърска степен по "Управление на околната среда и ресурсите" от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия. Учил също в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета за природни науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас. През 2012 г. е финалист националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation.

Военният конфликт в Украйна предизвика огромна хуманитарна криза. Последствията от военните действия на територията на най-голямата европейска държава вероятно ще се усещат десетилетия след прекратяването на стрелбата. Държави из целия свят се обединиха в общото осъждане на руската агресия, налагането на санкции на Москва и създаването на подходящата организация, за да се помогне на бежанците, бягащи от войната. Европейският съюз и неговите държави членки демонстрираха невиждано до момента единство в това отношение. Но освен заплахата от разливане на конфликта извън пределите на Украйна, както и огромния брой бежанци, който държавите-членки на ЕС трябва да поемат, европейските страни се изправят и пред още един проблем. Предстоящата енергийна криза.

Европа е приблизително 42% зависима от доставките на руски газ чрез Газпром. Рискът тези доставки да бъдат прекратени е голям – от едната страна като реваншистка мярка от страна на Руската федерация или Европа доброволно да се откаже като част от санкциите си срещу Москва. И двата случая ЕС се нуждае от скоростна диверсификация на енергийните си доставки, както и цялостно подсигуряване на енергийната сигурност на континента.

Проблемът с доставките на руски газ особено важи за България, защото страната ни е 77% зависима от синьото гориво на Газпром по данни на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество на енергийните регулатори. Хубавото у нас е, че страната ни използва природния газ основно за отопление, което до известна степен спасява електроенергийната ни система. По-голямата част от електричеството в България се произвежда чрез ТЕЦ, АЕЦ Козлодуй, ВЕЦ и много малка част от ВЕИ (възобновяеми енергийни източници). Конфликтът в Украйна сложи прът в колелата на Зелената сделка, но не я спря. Квотите за въглероден диоксид стават все по-скъпи и европейските правителства продължават да търсят начини за декарбонизация на енергийните си източници.

Българското правителство начело с Кирил Петков също предложи своите алтернативи за подобряване на електроенергийната ни система. Едно от основните нововъведения е използването на геотермална енергия за произвеждане на ток. За да получим яснота по темата епикът на Euronews Bulgariа се свърза с експерта по управление на околната вода и ресурсите Боян Рашев.

Той разясни, че геотермалната енергия вече се използва в България, но най-вече под формата на термопомпи. При този вид технология се правят малки сондажи, при които под почвата се пускат тръби и топлината от земята се използва за отопление на отделни къщи или квартали. Другата опция е при наличието на горещи изводи като например във Велинград или Горна Баня – водата директно се прихваща чрез тръби и отново се използва за отопление. Идеята на правителството обаче е чрез геотермална технология да се произвежда електричество.

Основния пример, който управляващите използват е Турция. Факт е, че на територията на нашата съседка има инсталирани 2 GW мощности, които произвеждат ток чрез геотермална технология.

Вярно е, казва Боян Рашев, че България има потенциал за използване на топлинна енергия чрез геотермалната технология, но от гледна точка на изграждане на геотермална централа за електроенергия едва ли капацитетът й ще надхвърли 50 до 100 мегавата мощност. Друг проблем при геотермалната енергия се корени в нормативната база. Боян Рашев посочи потенциален сблъсък между Закона за водите и Закона за подземните богатства. Причината за него е, че топлите извори, които трябва да бъдат използвани за произвеждане на електроенергия, в момента основно се използват за лечебни терапии и туризъм. Преди да се инвестира в геотермални електроцентрали първо трябва да се изясни кое е по-големия приоритет за страната ни – електричеството или туризма. Боян Рашев е скептичен и че изграждането на такива централи ще доведе падане на цената на тока в страната. Причината е, че този тип технология реално няма шансове да замести 5-те гигавата мощности, които имат топлоелектрическите централи.

Експертът е на мнение, че България на този етап не може и не трябва да затваря своите ТЕЦ. Причината е, че страната ни е една от малкото, които могат да произвеждат електроенергия чрез собствените си залежи на лигнитни въглища.

„Останалите държави, които затвориха мините си, сега внасят въглища от САЩ, Австралия, Русия или Колумбия. При това на цена, която излиза 7-8 пъти по-скъпо, отколкото излиза на България да добива своя суровина.“

Рашев е на мнение, че високата цена на електроенергията от ТЕЦ идва от високите цени на квотите за въглероден диоксид. Но дори така, наличието на собствени залежи на лигнитни въглища ни спасява от експозицията на свръх скъпия международен международен пазар на ток. За да запази енергийната си сигурност, смята Рашев, България трябва да държи отворени топлоелектрическите централи максимално дълго, докато не намери достатъчно мощен техен заместител. По негови думи управляващите трябва да помислят за сваляне на мораториума за добиване на шистов газ и като цяло използването на технологията фракинг (хидравлично разбиване). Инвестирането в атомната енергия също ще бъде от полза.

„Зелената сделка казва, че ядрената енергия и газът не са приемливи. Но това мислене вече се промени, вече те се смятат за устойчиви и ЕС е склонен да ги финансира, но с много условия. Едно по едно тези условия ще паднат. Ако Европа иска наистина да се откаже от използването на въглища, то това няма как да стане в инвестиции в газ и ядрена енергия,“ заключи Рашев.