Магичният танц в огъня: Разказ за специфичния и древен обред - нестинарството
Димитър Петров
Споделете статията
Всяка година след залез слънце на 3 юни у нас се провежда един специфичен древен обред - нестинарството. От незапомнени времена магичният танц в огъня се прави в странджанското село Българи на тази дата, когато се честват светите Константин и Елена по стар стил.
За да видят уникалния за Европа танц в жарава в село "Българи" и тази година се стекоха хиляди сънародници и чужденци от няколко континента.
И така сме доста възторжени, как да кажа настроени с настроение и с чувство на мистика, която това място излъчва.
Много е специален този танц, защото няма такъв в Швейцария. Наистина много емоционален.
Това е първият път, когато ще го видим тук в България. това е нещо религиозно мисля и да знам, ние понаучихме нещо за ритуала в Швейцария, но това е нещо съвсем ново за нас. Не знам как го правят, мисля че това е нещо като транс.
А празникът започва от утрото, когато иконите се изваждат от храма, обличат се за да запазят чистотата си, а през целия ден почиват в конака. Това място е запазено в автентичния си вид и считано за най-сакралното в селото. А в ранния следобед дървените дъбови трупи приготвени предварително се палят. Най-често от тези, които после ще стъпят в жаравата. За 6-та поредна година това прави нестинарят Горан.
Огънят се запалва в ранния следобед за да има време чисто технически да горят тези дебели дървета и да се превърне в жарава.
А в конака да видят иконата на Св. св. Константин и Елена влизат хиляди посетители. Които обаче не трябва да говорят с нестинарите.
Когато наближи празника панагиря, те стават много мълчаливи, неразговорливи и правят може би една връзка духовна.
Какво споделят, ами нищо не споделят. Абсолютно нищо не споделят. Всеки това което го усеща, това което го чувства си го запазва лично за него си. И чувството, което изпитват, не може да се опише с думи.
Като са влизали в огъня и са им задавали въпроса защо не ви изгарят краката. Една от тях по-възрастната отговаряла - мене светеца Костадин ми показва пътя през жарта. Той ми ръси вода и ми прави място да мина.
Търсим отговор за мистиката и състоянието на необикновените танцьори.
Това е Божа работа. Господева работа, както казват в Странджа. Това е връзката със светците. Аз съм православен християнин, вярвам във светците, вярвам в Бога и това е моят начин да общувам с него.
Нестинарската традиция има корени в пет села от Странджа, като според учените, води началото си от култа на траките към Слънцето. Слънцето, чийто залез всички очакват.
След която започва същинската част на обредните действия където ние се събираме в параклиса на Свети Костадин и Елена или така наречения конак, където се извършва едно друго тайнство, което ние наричаме прихващане, след което отиваме в огъня и става вече играта в самата огнена жарава.
Поверие гласи, че в нощта на нестинарските игри дъждът спира за да не загаси огъня, а небето е винаги ясно. За местните жители пък ритуалът е задължителен и не е прекъсван никога през годините.
Когато ние нестинарите изпаднем в това състояние издаваме едни специфични възгласи като въхкания. Казват, че „вахкаме”. Именно това можете да чуете. Нямаме конкретни думи.
Този ритуал или танц е свързан с древната орбедност на българите. Разбира се, тук виждаме управлението или по-скоро да се яхне така да се каже, опита да се управлява една от стихиите - огъня. Другите ги знаем - въздух, вода и земя, но специално тази древна обредност идваща от вековете в момента единственото място е тук в село Българи в Странджа.
Тази година в село Българи дойдоха и единствената дъщеря на Симеон Сакскобурготски княгиня Калина и съпругът и Китин Муньос. Царският зет, който е посланик на ЮНЕСКО, режисира създаването на филм за българското историческо наследство.
Танцът с боси крака върху жаравата е ритуал включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство от 2009-та година. А последните нестинари у нас вярват, че той няма да изчезне като важна традиция от поколение на поколение.
Споделете статията
