Бившият италиански национал Джанлука Виали почина на 58-годишна възраст. Той продължително се лекуваше от рак на панкреаса, но не успя да се пребори с болестта.

Роденият на 9 юли 1964 г. Виали започва кариерата си в родния си клуб Кремонезе, след което играе в Серия А за Сампдория и Ювентус, а по-късно завършва кариерата си в Челси, преди да се заеме с мениджърска и треньорска дейност. Вкарва 16 гола в 59 мача за Италия и участва на Световните първенства през 1986 и 1990 г., откъдето е и бронзов медалист.

Със Сампдория има 141 гола в 327 мача. Считан е за една от най-големите легенди на клуба, част е от златното му поколение, което печели единствената засега титла в историята през 1991 г. и завоюва три национални купи между 1985 и 1989 г. През 1990 г. Самп става носител на трофея от вече несъществуващата Купа на Носителите на Национални Купи (КНК), а Виали бележи и двете попадения във финала срещу Андерлехт за успеха с 2:0. Година по-късно отборът достига и финал в КЕШ, но губи от Барселона с Христо Стоичков в състава си с 0:1. 

През последните седмици беше обявено, че Виали ще се оттегли от ролята си на ръководител на делегацията в националния отбор, за да се съсредоточи върху лечението си.

През ноември 2018 г. той обяви, че се е подложил на лъчетерапия и химиотерапия, след като една година по-рано беше диагностициран с рак. Първоначално през април 2020 г. той получи новината, че е в ремисия, но през декември 2021 г. обяви, че болестта се е върнала.

Обяснявайки решението си да преустанови дейността си като част от щаба на националния тим, Виали заяви на 14 декември: "Целта е да използвам цялата си психическа и физическа енергия, за да помогна на тялото си да преодолее тази фаза на болестта, за да мога да посрещна нови приключения възможно най-скоро и да ги споделя с всички вас."

От бившия му клуб Сампдория написаха: "Ти ни даде толкова много, ние ти дадохме толкова много: да, това беше любов, взаимна, безкрайна. Любов, която няма да умре. Ние ще продължим да те обичаме и обожаваме, защото, както добре знаеш, ти си по-добър от Пеле. И защото, въпреки всичко, нашият прекрасен сезон е предопределен никога да не свършва. Ще те помним като момче и неуморим централен нападател, защото героите са все млади и красиви, а ти, от онова лято на 1984 г., си нашият герой. Силен и красив, с онази 9-ка отпечатана на гърба, и италианското знаме, пришито на сърцето".

Поклен пред паметта му!