След повече от 10 години съдебни битки прокуратурата беше осъдена на втора инстанция да плати обезщетения от 125 000 лева на бившата шефка на Националната агенция за приходите (НАП) Мария Мургина, става ясно от решение на Софийския апелативен съд (САС).

С решенито си съдът увеличава с 95 000 лева обезщетението, присъдено на първа инстанция от градския съд, сочи проверка на „Лекс“.

Преди две години Мургина заведе иск за 200 000 лева срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) заради воденото срещу нея дело за престъпления по служба, принуда и документно престъпления, което продължи 7 години и накрая беше напълно оправдана. В жалбата си тя претендираше, че незаконните обвинения са ѝ причинили трайни здравословни проблеми, стрес, страх от осъждане, унижение, уронване на престижа ѝ и невъзможност да работи дълго по специалността си.

Делото срещу нея приключи окончателно през 2016 г., но през 2011 г. градският съд я беше осъдил на 4 години затвор, след като я призна за виновна по едното обвинение в престъпление по служба и за принуда. Прокуратурата още тогава се отказа от останалите обвинения. Последваха обаче още 6 години, в които апелативният съд я оправдаваше напълно на втора инстанция, а Върховният касационен съд (ВКС) отменяше присъдата, с която Мургина беше оправдана за принуда и връщаше делото за ново разглеждане.

Обвинението за принуда беше за това, че Мургина е принуждавала бившата шефка на НАП-Силистра Милена Цолчовска да напусне поста си, като я заплашила, че в противен случай ще я уволни дисциплинарно. По време на съдебните заседания стана ясно, че според прокуратурата причина за натиска били ревизии на фирми на бившия депутат от ДПС Гюнай Сефер, с които Мургина не била съгласна. Цолчовска твърдеше, че натискът върху нея и обтегнатите отношения със заместника ѝ в НАП-Силистра били тъкмо заради ревизии на фирми на Сефер.

Два състава на ВКС намираха за безспорно, че Мургина е заплашвала словесно Цолчовска и заявяваха, че неясно защо апелативният съд не е отчел това, нито пък е бил убедителен в мотивите си за отхвърлянето на показанията на Цолчовска.

При третото разглеждане на делото САС отново оправда бившата шефка на НАП, като прие за очевидно, че обвинението е само декларативно, но не съдържало нищо за действия на Мургина. Накрая ВКС реши, че доказателствата са явно противоречиви и не предпоставят сигурен извод, че след срещата между двете Мургина лично е заплашвала по телефона Цолчовска с уволнение.

Миналата година градският съд присъди на бившата шефка на НАП обезщетение от 30 000 лева заради моралните вреди от незаконните обвинения, като показания дадоха бившата секретарка на Мургина и мъжът, с когото тя живее на съпружески начала. Те разказаха за изключителния стрес, който е преживяла по време на процеса и цитираха изказване на бившия зам.-градски прокурор на София Роман Василев, който след повдигането на обвиненията на Мургина през 2009 г. казал, че всички свързани с нея служители на НАП „трябва да имат страха на прокуратурата, защото тя ще стигне до всеки от тях“.

Тогава Мургина изпаднала в пълно отчаяние, гледала често в една точка и започнала деградация на физическото ѝ състояние. Назначената медицинска експертиза също показала връзка между преживяния силен стрес и отключилите се заболявания на Мургина, а широкото огласяване на случая допълнително спомогнало за понесените вреди.

Апелативните съдии Ася Събева (председател на състава), Даниела Христова (докладчик) и Кристина Филипова приемат, че Мургина безспорно е претърпяла негативите от незаконните обвинения, като изрично подчертават тежките последици от изказванията на Роман Василев. Според САС заключение на комплексна съдебномедицинска експертиза по делото показва, че от преживяното нервно и емоционално напрежение от изявлението на зам.-градския прокурор, Мургина е вдигнала кръвно, увеличила се кръвната ѝ захар и започнала да страда от безсъние.

Втората инстанция обаче посочва, че при определяне на справедливо обезщетение трябва да се отчетат голямата отговорност на длъжността, която Мургина е заемала и че две от обвиненията са свързани с поста ѝ, като съдът подчертава, че по-високата длъжност предполага по-високо обезщетение.

„Присъденото по размер обезщетение не съответства на което и да е от незаконните обвинения, нито общо на всички тях“, категоричен е САС и припомня, че за две обвинения Мургина е била осъдена на 4 години затвор, а това за принуда е било поддържано 7 години.

„При обезщетяване на такива по вид незаконни обвинения, следва да се отчете, че те са повдигнати на висш държавен служител, поради което дължимото обезщетение следва да бъде определено не само поотделно за всяко от обвиненията, а като се отчете и обстоятелството, че този служител е бил личност с голяма популярност в обществото, високо образован и е бил натоварен със задължения да ръководи проект за реформи“, се казва в решението.

Така САС решава, че Мургина трябва да бъде обезщетена с 40 000 лева само за обвинението в престъпление по служба, по което първоначално е била осъдена, още 50 000 лева за обвинението в принуда, което е поддържано 7 години, като за него апелативните съдии отбелязват, че е за тежко умишлено престъпление и „има негативно отражение върху качествата на висш държавен служител, натоварен с кадрови административните отговорности като ръководител на агенция“. Според САС на обезщетяване с 30 000 лева подлежи и другото престъпление по служба, за което Мургина е била обвинена, а с още 5000 лева и обвинението за документно престъпление.

Според САС мотивите на градския съд, който присъди само 30 000 лева общо за Мургина, са били подробни и ясни, но размерът на обезщетението е необоснован и не съответства на установените вреди.

Решението на САС също не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.