Председателят на ДАНС: България е изгонила 84 руснаци през 2022 година
През 2022 година България е обявила за персона нон грата 84 служители на руските официални представителства у нас. Това каза в първото си интервю от назначаването му на поста председателят на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) Пламен Тончев, съобщи БТА.
Справка в доклада на агенцията посочва, че през 2021 г. за персона нон грата са обявени трима служители на руските представителства.
Пред БТА Тончев посочи, че в момента няма пряк риск за сигурността на населението на България. Продължаването на военните действия обаче може да доведе до засилване на миграционния поток към и през страната ни. Възможни са последици в икономически план като ръст на цените и възникване на предпоставки за прекъсване на вериги за доставки, каза Тончев.
Войната в Украйна отразява амбициите на Руската федерация за намеса в световния ред и противопоставяне на САЩ и Запада. Събитията от изминалата година поставиха на дневен ред темите за глобалната продоволствена сигурност и необходимостта от преодоляване на енергийната зависимост на Европейския съюз (ЕС) от Русия, смята председателят на ДАНС.
По думите на Пламен Тончев се наблюдава и все по-засилен процес на интеграция между обществените отношения и информационните технологии. В резултат на това негативното влияние върху едната система рефлектира силно върху другата. Тази среда налага въвеждането на по-високи изисквания към мерките и подходите за гарантиране надеждността на системите, посочи председателят на ДАНС.
Според него фактът, че редица страни развиват такъв тип инструменти ще продължава да поставя много по-високи изисквания към прилаганите политики в областта на киберсигурността.
Междувременно промени в Наказателния кодекс, които да засилят противодействието на шпионажа у нас, предлага служебният кабинет. Предложенията са част от Доклада за националната сигурност у нас през 2021 година, който бе актуализиран и внесен в парламента от служебния кабинет в края на миналата година.
В доклада се предлага Наказателният кодекс да уреди наказването на шпионажа не само ако е събирана и издавана класифицирана информация, но и при издаването на "всяка информация, която... не е и публична и чието разкриване би създало заплаха или би нанесло вреда на сигурността на държавата".
По този начин наказуемо ще стане и "упражняването на чуждо влияние върху процеси на вземане на решения".