На Игнажден народът вярва, че пръв в къщата трябва да влезе добър човек. Според народните вярвания това е началото на новата година. Денят е свързан със зимното слънцестоене. Тези 12 дни до новата година са наситени с много символика – на новото, на началото.

Това каза в студиото на Euronews Bulgaria д-р Галин Георгиев, етнолог от Института по етнология и фолклористика към БАН.

В Източна България този ден се нарича млад ден или млада година. Някъде се нарича и Идинажден, свързан със символа на първото, на едното. Българите в старо време правят така, че да се преумножава всичко в стопанството им, в семейството им. Така, както е засято семето на нивата, те всичко събират в домовете си и на трапезата. Гостите и коледарите, които ще им дойдат, и полазниците – всичко това е символ на плодородието, на привличането на това плодородие в техния живот.

В някои краища българите са вярвали, че от Игнажден, но най-много от Коледа, когато се отговява, започват т. нар. Мръсни или Погани дни. На Коледа със заколването на прасето, там където изтече кръвта вярват, че почват да ходят каракончовци, караконджоли, лошите сили, които навлизат в света на хората. Тогава не трябва да се замръква навън, човек трябва да носи чесън или желязо в джоба си – има различни предпазни мерки. Всички забрани свършват на Богоявление с осветяването на водата и къщата.

Вижте цялото интервю във видеото.