Шофирали ли сте някога в Лондон? Ако да, тогава вероятно и вие сте попадали в задръстване там.

Столицата на Обединеното кралство често се класира като един от най-натоварените градове в света. Сравнително тесните и криволичещи улици не помагат на трафика, а с постоянно нарастващото население - 8,8 милиона души при последното преброяване, а до 2030 г. се очаква да бъдат 9,4 милиона - натискът върху транспортната система само ще се увеличава.

Данните на Министерството на транспорта обаче показват малко по-различна история. През последното десетилетие транспортният поток в Лондон - това е показател за броя на превозните средства в града и за разстоянието, което изминава всяко превозно средство - е намалял с 10 %.

В някои райони тази цифра е по-голяма: в Уестминстър например трафикът е намалял с 28% през последните десет години. В Камдън той е с 21% по-малко.

Макар че пандемията от КОВИД-19 е изкривила данните от последните две години, което дава непълна картина, все пак има признаци, че намалението е нещо повече от тенденция на локдауна.

През 2022 г. трафикът по най-натоварените маршрути в Лондон все още е с шест процента по-малък в сравнение с периода преди пандемията. Столицата на Англия е в процес на постепенна трансформация.

Оли Моър, старши експерт по политиките в благотворителната организация за пешеходно и велосипедно движение Sustrans, нарича последните данни "наистина окуражаващи". Според Моър един от основните фактори за бавното отказване от шофиране е тройката лондонски инициативи за таксуване на пътищата.

Първата схема - таксата за задръствания - беше въведена още през 2003 г. по примера на Сингапур. Идеята е проста: повечето превозни средства - с изключение на електромобилите - трябва да плащат такса от 15 паунда (17 евро), за да се движат в центъра на града в пиковите часове. Моър казва, че схемата е "успешна".

След това, през 2008 г. се появи зоната с ниски емисии, която се прилага за големи търговски превозни средства, като например камиони за доставка. И накрая, през 2019 г. беше въведена зоната със свръхниски емисии ("ULEZ") за борба със замърсяването на въздуха, която таксува автомобилите, които не отговарят на изискванията за замърсяване, да се движат в определени части на града.

През следващата година ULEZ ще обхване целия Голям Лондон. Концепцията за зони с ниски емисии набира популярност в цяла Европа - в момента на континента има 320 зони с ниски емисии.

Силвия Барет, директор на отдел "Политика и изследвания" в Кампанията за по-добър транспорт, казва, че ULEZ може би е изиграла роля за намаляване на използването на автомобили в града.

"Изчисленията сочат, че шест месеца след разширяването на зоната в централната част на Лондон, в нея се наблюдават 21 000 автомобила по-малко средно на ден, което е намаление с два процента, и че транспортните потоци са с около два процента по-ниски в сравнение със седмиците преди началото на разширяването", казва тя.

Според данни на Министерството на транспорта, транспортният поток в столицата е намалял с 11% от 2019 г. насам, когато беше въведена ULEZ. В Кенсингтън и Челси транспортният поток е намалял с 15 процента, в Лондонското сити - със 17 процента, а в Хамърсмит и Фулъм - с 15 процента.

Ако шофирането намалява, как пътуват хората? През последните десет години един вид превоз в Лондон е нараснал рязко: колоезденето.

Между 2011 г. и 2021 г. велосипедният трафик в Лондон се е увеличил с 66%. Инвестициите в нова велосипедна инфраструктура направиха колоезденето в града по-достъпно, като броят на хората, живеещи на 400 метра от висококачествен велосипеден маршрут, почти се удвои от 2019 г. насам.

"Те със сигурност са накарали хората да се чувстват по-удобно и по-сигурно", казва Моър. "Това улеснява хората, те могат да видят, че има маршрут, който е предназначен за тях, и това също им дава увереност."

Схемата за наемане на велосипеди в Лондон, която беше въведена през 2012 г., също насърчава колоезденето. През 2021 г. са били наети 10 941 264 велосипеда Santander, а използването на схемата се е увеличило с 53% през последното десетилетие. С 12 000 докинг велосипеда в целия град, това е най-голямата схема за наемане на велосипеди в Европа.

Моър смята, че все още има какво да се направи. "Всеки пети човек живее на близко разстояние от тази велосипедна мрежа", казва той. Но ако само един на пет човека живееше на близко разстояние от безопасен път, по който се движи автомобил, хората щяха да се вдигнат на крак", казва той. "Така че има огромни инвестиции, които трябва да се вложат във велосипедната мрежа."

Барет казва, че е необходимо да се променят и инициативите за определяне на пътни такси. "Догодина се навършват 20 години от въвеждането на първоначалната такса за задръствания и следващата логична стъпка за столицата е да се въведе схема за заплащане на шофирането в Лондон, така че хората, които карат по-малко, да плащат по-малко", казва тя.

Според Барет, промяната на транспорта в градовете е ключова част от борбата с изменението на климата. "За да постигнем нулева нетна стойност в Лондон до 2030 г., трябва да намалим автомобилните километри с поне 27% спрямо 2018 г.", казва тя.

Барет добавя, че Лондон може да потърси примери от други градове за това как да осъществи този преход.

"Антверпен, заедно с Виена, Хелзинки, Хановер и Милано, са пионери в използването на цифрови мултимодални маршрути за планиране на мобилността, които предоставят цифров списък на видовете транспорт за всяко пътуване, често в комбинация един с друг, за да помогнат на хората да пътуват от врата до врата и да избегнат използването на автомобил", казва тя. "Германците и австрийците също са водещи в областта на достъпността на обществения транспорт с Klimatiket и други подобни инициативи", завършва Барет.

Автор: Фрейа Греъм, Euronews.com