По „Еразъм“: Студент отиде в Ивицата Газа да учи за военен хирург
Ирина Иванова
Споделете статията
Да влезеш в Газа не е лесно, особено за човек като Рикардо – първият европейски студент на обмен по програма "Еразъм" в историята, който през 2019 г. пътува до военната зона, за да учи спешна хирургия.
Трудното преминаване между Израел и Ивицата е първото от многото предизвикателства, с които се сблъсква.
Нов италиански документален филм е повече от разказ за неговото пътуване - "Еразъм в Газа" разказва за това какво е необходимо, за да преследваш мечтите си.
Не можеш да бъдеш готов за нещо подобно... никой не те обучава да се справяш с масови стрелби, при които в рамките на 10 минути пристигат 50 души едновременно, всички с огнестрелни рани... така че когато попаднеш в такава ситуация... тя може да бъде много въздействаща, но беше и много трудно да се справя емоционално.
Това, че е студент без предразсъдъци за войната, подтиква режисьорите да разкажат историята му.
А един въпрос излиза на преден план в документалния филм.
Може ли културната дипломация да запълни празнината, оставена от политическата дипломация, която напълно се провали в своята мисия?". След този опит това, което можем да кажем, е, че проектът "Еразъм" е свързан с поемането на огромна отговорност от страна на Европейския съюз. Това е програма, която има за цел да изгражда мостове вместо стени.
В този конкретен контекст програмата "Еразъм" е като инструмент за мир и отразява европейската идентичност... тя е като отваряне на нови хоризонти както за Рикардо, така и за хората, живеещи в Газа. Те са напълно изолирани... живеят в затвор и не знаят какво означава да срещнеш "външен човек". Рикардо олицетворява западния свят, който те никога не са познавали.
Мислейки за продължаващия конфликт в Украйна, Рикардо смята, че всички войни са еднакви. Той казва, че те са като болест, която може да засегне всеки един човек, навсякъде.
Да можеш да посещаваш един и същи клас заедно с други хора, които идват от различни части на света, е нещо, което може да обедини различните културни среди. Това означава да се опознаем, а когато се опознаем, не се страхуваме един от друг, а когато няма страх, няма и война.
Двамата режисьори се надяват, че опитът на Рикардо може да вдъхнови други ученици да последват примера му в други части на света.
Споделете статията
