Икономиката на България "изсветлява" през 2021 г.

Това показват стойностите на Композитния индекс "Икономика на светло" (КИИС), с който Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Националният център "Икономика на светло" измерват процесите на неформалната икономика, както у нас, така и на европейско равнище. Намаляват и сивите практики на трудовия пазар според последните стойности на подиндекса "Заетост на светло" - специфична съставна част на актуализирания КИИС.

За 2021 г. композитният индекс "Икономика на светло" е със стойност 78,40, докато през 2020 г. стойността му е била 77,49. Подиндексът "Заетост на светло" за 2021 г. е 82,08, а за 2020 г. е бил 77,96, съобщи проф. д-р Стефан Петранов, ръководител на екипа, създал композитния индекс и подиндекса "Заетост на светло". По думите му изсветляването на трудовия пазар е в по-голяма степен.
Сред водещите сектори по дял на сивата икономика продължават да са "услугите" с пряк контакт с клиентите, "ресторантьорството", "хотелиерството", "строителството", "селското стопанство". Най-високите отчетени стойности в някои от тези сектори надхвърлят 40 на сто, отбеляза ученият.

Сивият сектор води и до несполуки в управлението, допълни той. Велев посочи, че най-пряката и видима щета е ощетяването на фиска, като по думите му размерите, с които това ощетяване в годините се случва, постепенно намаляват, но все още това е значима сума. През 2010 г., когато започнахме да изчисляваме КИИС, неговата стойност беше 63,35 процента, като респективно сивият сектор беше 36,65 на сто. За десет години икономиката е "изсветляла" с 15 процентни пункта, като тази, която е в сивата й част, е 21,6 процента, каза Велев. По думите му това равнище все още е над средното за ЕС, като усилията на Асоциацията ще бъдат тя да бъде намалена с още 6-7 процентни пункта, за стане тя трайно под 15 процента, с което страната да бъде поставена в "златната среда". Тези 7 процентни пункта, като минат през брутния вътрешен продукт (БВП) и 35 процента данъчни и осигурителни приходи, са повече от 4 млрд. лева на година, изчисли Велев.

За периода 2010 г., откогато Асоциацията започна изчисляването на този индекс, до 2021 г. КИИС показва устойчива тенденция на нарастване от 63,35 до 78,40. Изключение от тази тенденция са годините 2014-a и 2020-a, когато индексът отбелязва спад съответно спрямо 2013 г. и 2019 г., като тези спадове са временни – само за една година, каза проф. д-р Стефан Петранов. Той изтъкна отражението на кризите върху "посивяването" на икономиката, като напомни, че 2014 г. бе белязана от кризата с КТБ и политическото напрежение тогава, а 2020 г. мина под знака на ковид кризата, което се изрази в спад на БВП от порядъка на 4 процента. Извън тези кризисни години в икономиката ни има тенденция на изсветляване, която е дългосрочна и стабилна, каза ученият. Той обаче предупреди, че в годините на кризи може да се очаква, че ще има тенденция за прилагане на сиви практики в по-голяма степен, което според учения донякъде е неизбежно и не е нещо специфично за България, а също е и донякъде естествена реакция на икономиката, когато тя изпадне в криза. По тази причина според учения е важно антикризисните мерки на правителството да са добре адресирани и с добър дизайн, за да стимулират излизането на фирмите на "светло", както това стана с мярката "60 на 40".

За сивите практики на трудовия пазар ученият посочи, че подиндексът отчита, че при основната работа повече договори се сключват официално и те в по-голяма степен са за пълното заплащане, като няма "заплати в плик". Не така обаче стоят нещата при допълнителната втора работа, където картината се влошава.

Политическата криза в страната също има своето въздействие върху размера на "сивия" сектор, но ефектът ще бъде отчетен през следващата година, коментира още проф. д-р Стефан Петранов. Велев подкрепи тезата на учения, като изтъкна, че популизмът способства за нарастване на "сивия сектор", защото при постоянната предизборна ситуация, в надпревара за гласовете за избирателите, в краткосрочен план се предлагат решения, които обаче средносрочно и дългосрочно са вредни, но звучат добре "от днес за утре".