Общество

Въздушно спасяване: Кога България ще разполага с медицински хеликоптери? (част I & II)

От Анелия Джамбазка Анелия Джамбазка Журналист
Pexels Engin Akyurt 1486842 (1)

Реформи и промени са ключовите думи, които всяка нова власт използва. Особено валидни са в сектора на здравеопазването. България е на път да се доближи до останалите страни-членки на Европейския съюз, по отношение на Спешната помощ. В следващите няколко години на помощ при тежки ситуации ще има медицински хеликоптери. Цел, която години наред остава само на хартия. Сега изглежда сякаш сме на крачка, но все още далече от целта. Къде сме ние от гледна точка на готовността за въздушни линейки, ще има ли кой да ги пилотира и обслужва, и кога ще стане това?

Хеликоптери все още няма, но от 2-ри август у нас започна работа авиационния оператор, който ще управлява линейките по въздух.

"Ще бъдат обособени шест оперативни бази на територията на България, от които три ще бъдат от Северната страна, три от Южна, фактически България ще бъде разделена на шест зони. Във всяка зона ще има оперативна база, където ще има екипаж – пилот, парамедик и лекар, който ще обслужва периметъра където е разположен хеликоптерът. Ще се дават дежурства, ще бъдат обезпечени с достатъчно персонал, за да има припокриване. Логично е хората да не живеят в тези райони, ще бъдат командировани и ще се прави график максимум два пъти в седмицата да се дават дежурства." сподели преди Euronews авиоинж. Георги Гвоздейков – изп. директор„България Хели Мед Сървиз“ ЕАД

 

Шест ще бъдат летателните машини, според плановете на Здравното министерство

Пет частично ще бъдат платени със средства по Плана за възстановяване, а един - по програмата „Региони в растеж“.  Според инж. Мариян Боновски, който е член на Световната хеликоптерна асоциация, има реална възможност да не се вместим в сроковете.

Инж. Мариян Боновски, член на Световната хеликоптерна асоциация, коментира: "Написването на поръчката е с хиляди грешки. Моят екип откри над 34-35 грешки в едната поръчка. Последното доуточнение, което направиха беше с 9 грешки. Съжалявам, но когато се говори за нещо сериозно и за институционалност и се представя държавата, държавата трябва да си погледне нещата и да си ги изпипа. По начина, по който вървим, ще изгубим изцяло европейските средства. Срокът вече сме го минали, специално за единия вертолет, който е по Региони в растеж, три години не е свършено нищо. В календарната 2023 г. единият хеликоптер, финансиран по тази програма, трябва да дойде в България. Към този момент не виждам производител, който да има възможност да произведе такъв вертолет в следващата година. Ние трябва да направим поръчката, тя да мине и да не се обжалва и физически първата машина да следващата година. Изчакваме от плана за възстановяване да се платят още четири вертолета, може би ще загубим и тези средства, и шестия го финансираме с национален бюджет."

В съседна Румъния линейките по въздух работят успешно от 1997 година до днес. Първоначално започват с два хеликоптера под наем от Министерството на отбраната, както и от частни компании. Първите пилоти са военни.

На този етап румънските спасители изпълняват почти 4 хил. мисии годишно, при които използват въздухоплавателни средства като хеликоптери и самолети за спешни медицински случаи и за прехвърляне на тежко болни или ранени пациенти. Авиомедицинският отряд събира почти 6 хил. летателни часа всяка година, за да изпълни този вид мисии.

Михаела Барбу, журналист от Euronews Romania

В началото на 2000 г. е организиран търг за първите два хеликоптера. Към този момент 28 летателни апарата са част от флота на Главната въздухоплавателна служба към Министерството на вътрешните работи. 24 хеликоптера са оборудвани за въздушни спасителни мисии, два хеликоптера се използват за мисии по опазване на обществения ред, а два самолета са оборудвани с медицински материали. Флотът ще бъде допълнен с два самолета „Learjet“, които ще пристигнат в Румъния през март следващата година, както и с шест хеликоптера „Black Hawk“, които ще бъдат доставени в края на 2023 г. От началото на 2022 г. до сега над 3996 души са спасени от въздушните линейки.

Раед Арафат, ръководител на Департамента за извънредни ситуации: "Официалната организация на въздушната спасителна авиация в Румъния започва през 2004 г. През 2003 г. беше публикувано специално законодателство в тази връзка. Първоначално пристигнаха първите 2 хеликоптера и започнахме да работим, и постепенно започнаха да се увеличават възможностите. (МАП) В момента се разполагаме с 9 въздушни бази в Румъния, като част от тях работят денонощно. В края на тази година се надяваме да открием 10-та база, а през първата половина на следващата година – 11-та база.

Румъния, географски погледнато, със своите планини и труднодостъпни райони, се нуждае от такива средства за трансфер, транспорт и спасяване. На първо място, хеликоптерът отвежда до мястото на инцидента възможно най-доброто обслужване, което можем да изпратим при операцията, след което хеликоптерът е средството, което ни позволява да транспортираме пациента заедно с лекар и медицинска сестра до болницата, не непременно най-близката болница, а най-подходящата. Бързината на акцията е от голямо значение. Имам предвид, че по пътя може да са ви необходими 60 минути, за да стигнете от мястото на инцидента до болницата, а с линейката може да отнеме повече време. С хеликоптера са необходими 6-7 минути"

 

Ситуацията у нас е малко по-различна. 

HEMS България е под ръководството на Министерството на транспорта. Първата тренировъчна машина трябва да дойде у нас до края на годината, но пилоти и екипаж и за шестте машини все още няма.

авиоинж. Георги Гвоздейков, изп. директор„България Хели Мед Сървиз“ ЕАД: "Средната възраст е 55-60 г. За съжаление в България разполагаме само с това, което ни дава надеждата че тези пилоти после ще бъдат едни от най-добрите инструктори на младите хора, които искат да започнат да се занимават. Хеликоптерът се нуждае от двама човека екипаж. Може да си представите ако дават смени, трябва да осигурим 30 човека минимум. Тази година вече има едно изключение, относно пилотите на HEMS. Хеликоптерите за Спешна помощ са сертифицирани за един пилот, в момента се прави изключение за вдигане на възрастта, в смисъл могат да летят командир и втори пилот. Това е по-скоро направено с цел облекчение, тъй като проблемът са пилотите не е само в България, и в Европа. Пилотите за хеликоптер са дефицит."

 

В медицинския хеликоптер, втори пилот има място единствено ако се качи на равни участъци. Ако изпълнява по-трудна или сложна задача, която е в планината или някъде другаде, за тези типове вертолети които отговарят за ХЕМС и сложим двама пилоти, то трябва да свалим някой от лекарите, защото няма какво да правим на тази височина. Машината не позволява, или трябва да свалим медицинската апаратура.

инж. Мариян Боновски, член на Световната хеликоптерна асоциация

Във финалния етап се предвижда в HEMS да работят около 140 души – пилоти, механици, парамедици, оператори на центрове, лекари.

Аз съм далече от мисълта, че сме свършили всичко и авиационния оператор е първото което трябва да направим. Ние трябва да започнем да изграждаме всичко. Авиационният оператор е на един много по-късен етап, когато имаме готовност. Ние нямаме система, това е система от площадки, система от връзки на 112, изграждането на екипи, трябва да имаме реанимационни центрове, да се види къде и по какъв начин болния се закара, защото ако го закараш, трябва да има кой да го гледа. Нищо не се търси в тази област, хаосът е невероятен“, казва Боновски.

 Столичната Университетска болница „Царица Йоана“ е една от малкото, в които извършват спасяващи манипулации на деца и възрастни, при поглъщане на предмет, или при вътрешно изгаряне на хранопровода с препарат. Болницата не разполага с хеликоптерна площадка все още, но разполага с много специалисти. Според специалиста по Уши, нос, гърло д-р Тома Аврамов, има още много детайли, които да се изпълнят, за да бъде адекватна въздушната Спешна помощ:

"Някъде между 100 и 150 деца са с чужди тела в дихателните пътища и хранопровода. Стриктурите при възрастни, защото те са предимно при възрастни, са вече по-малко. От цяла България идват. Смисълът на хеликоптерното транспортиране е в момента, в който се вземе пациентът, се обаждаш в болницата, в която ще го караш, защото това трябва да бъдат специализирани центрове, които могат да направят действително всичко за пациента, а не в първата районна или областна болница, по простата причина, че трябва да имат определен ресурс като хора, определена апаратура, инструментариум, всичко. Тези хора трябва да бъдат на 24-часов режим постоянно на работа. Обаждайки се, ти съобщаваш на колко минути според GPS- а ще пристигнеш. Това е времето през което болницата или този спешен център трябва да формира екип. Трябва да се съкрати бюрокрацията по приемането. Това са много тежки пациенти, които изискват усилията и комуникацията на много специалисти на едно и също място. Ти не може да го вкараш по една пътека, дори и две хиляди лева и да се чудиш как да обясниш, че се прави стабилизация примерно на таз. Тези Спешни центрове, трябва имат финансиране, както са Спешните центрове в България."

Единствено болниците „Пирогов“, ИСУЛ и „Св. Анна“, са лечебните заведения в София с постоянно дежурни мултипрофилни спешни екипи. В медицинския колеж „Йорданка Филаретова“ към Медицинския университет – София, вече се подготвят парамедици, които да покрият нуждите от кадри в Спешна помощ и в хеликоптерното спасяване.

 

Хеликоптери все още няма, но от 2-ри август у нас започна работа авиационния оператор, който ще управлява линейките по въздух.

авиоинж. Георги Гвоздейков – изп. директор„България Хели Мед Сървиз“ ЕАД:

"Ще бъдат обособени шест оперативни бази на територията на България, от които три ще бъдат от Северната страна, три от Южна, фактически България ще бъде разделена на шест зони. Във всяка зона ще има оперативна база, където ще има екипаж – пилот, парамедик и лекар, който ще обслужва периметъра където е разположен хеликоптерът. Ще се дават дежурства, ще бъдат обезпечени с достатъчно персонал, за да има припокриване. Логично е хората да не живеят в тези райони, ще бъдат командировани и ще се прави график максимум два пъти в седмицата да се дават дежурства."

 

Единствено болниците „Пирогов“, ИСУЛ и „Св. Анна“, са лечебните заведения в София с постоянно дежурни мултипрофилни спешни екипи. В медицинския колеж „Йорданка Филаретова“ към Медицинския университет – София, вече се подготвят парамедици, които да покрият нуждите от кадри в Спешна помощ и в хеликоптерното спасяване.

Днешната тема, колеги, е мускулна инжекция. От вашите теоретични лекции знаете, че въвеждането на лекарство в мускула, наричаме мускулна инжекция. Почистваме си, държим памука с тази ръка, разпъваме кожата, спринцовката я държим успоредно, под ъгъл 90 градуса и бързо и рязко забиваме иглата.

Кристина и Милена са се насочили към специалността „Парамедик“ и са мотивирани да успеят.

Всъщност, когато започна пандемията, баща ми беше на първа линия, той е анестезиолог. И аз почувствах някак дълга, който той влага в своята работа, и реших че искам да последвам стъпките му.

Кристина

Професията по принцип ми е голяма мечта. Обичам да помагам на хората, обичам да се чувствам полезна. Откъде си ти? От София съм, но поради обстоятелства не можах да го направя навреме, но все пак мисля, че когато човек иска, никога не е късно.

Милена

В курса се обучават 20 студенти. По-голямата част от тях са на 19 години, съвсем в началото на професионалния си път.

Йоана: В спешното отделение успяхме да видим различни спешни състояния и това беше много интересно. В последната седмица буквално в коридорите имаше двама, които колабираха и веднага се отива и се отзовава на място, и всичко се случва изключително бързо.

Емилия: Харесва ми това, че се занимаваме с медицина, че помагаме на хора.

Габриела: Като цяло не само мои познати, но и хора с които тепърва се запознавам, им казвам какво уча, и реагират малко странно, най-вече мои познати. Странно позитивно или странно негативно? Честно казано и двете неща. 

Алекса: Има хляб в тази специалност, има адреналин за тези, които не обичат да седят на едно място, има развитие. Все пак ние сме тези, които едва ли не съживяваме човека, преди да влезе в болницата и да легне на операционната маса.

Около 5% от студентите отпадат от обучението по различни причини, разказва главен асистент Камелия Богданова, която е преподавател на бъдещите парамедици.

Гл. асистент Камелия Богданова, дм – „Парамедик“, медицински колеж „Йорданка Филаретова“, МУ – София:

"Те са парамедиците, които ще се качат в тези хеликоптери и ще оказват помощ на пострадали и спешни пациенти. Това е специфичното, че ще бъдат във въздуха и ще трябва да реагират при екстремни ситуации. Дали ще бъде в планина или на някое друго по-екстремно място, това е наистина голямо предизвикателство за тях. Затова те в своята програма имат и обучение по водно и планинско спасяване. В момента обучаваме третия випуск парамедици. Колегите с желание работят, с желание идват и даже първият випуск, който завърши вече е дипломиран и вече работи в спешните звена. През тези три години те изучават основните медицински специалности, като вътрешни болести, хирургия, разбира се реанимация, интензивна терапия."

Срокът на обществената поръчка за първия хеликоптер, приключва на 14-ти ноември, вероятно той ще бъде удължен, заради изискванията на участниците, които ще са наемодатели, пилотите да притежават опит.

Авиоинж. Георги Гвоздейков – изп. директор„България Хели Мед Сървиз“ ЕАД:

"Не е проблем да наемем пилоти от чужбина, авиационния пазар е отворен. - Не е ли изискване на ХЕМС целия персонал да е от България? - Не, няма такова изискване. Ние сме предвидили при обученията, които предстоят на пилотите, двама от тях да получат правата на инструктори, като изцяло ще се занимаят с подготовката на летателния опит на младите пилоти."

Инж. Мариян Боновски – член на Световната хеликоптерна асоциация:

"Пилот, който работи в европейски оператор, който извършва тази дейност, средната заплата му е между 5 и 10 хиляди евро. Няма как в България това да бъде за някаква по-малка цена, защото имаме ли такъв пилот, този пилот отива на европейския пазар. Другото нещо над което трябва много да се замислим, ние не можем и да внесем пилоти, поради рестрикциите на европейския комитет за ХЕМС, който много ясно казва, че екипът който ще извършва ХЕМС трябва да говори на един език, за предпочитане езикът на страната, в която се намира."

 

Прогнозната стойност на обществената поръчка за закупуването на 6-те хеликоптери е 123 107 793,40 лв. с ДДС.

Според д-р Тома Аврамов – специалист УНГ, в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”:

"Покрай хеликоптерите, което е отлична идея, не е лошо да се помисли и за санитарната авиация, защото например при един голям инцидент, промишлен или транспортен, с линейка докато се извозят, с един самолет могат да се прекарат няколко пациенти наведнъж. По същия начин със самолета могат да се закарат консултанти, които да помогнат при стабилизацията на тези пациенти и да ги подготвят те да се транспортират към съответните заведения."

Ако бъдат спазени сроковете, първата доставка на оборудване за всички хеликоптери, се очаква през септември догодина, три месеца по-късно и първият хеликоптер. Втората и третата летателни машини трябва да пристигнат през 2014 година. Година по-късно се очакват още два хеликоптера с оборудване, а последният шести хеликоптер трябва да е у нас до април 2026 г.

За времето от сега до април месец 2026 година, когато ще дойде и последният шести хеликоптер, България трябва да изпълни три основни задачи – да сме подготвили екипи, които да обслужват линейките по въздух, болниците да са изградили лицензирани хеликоптерни площадки, а приемащите пациенти спешни звена, да имат дежурни екипи на разположение 24 часа.