Зарифа Гафари е най-младата жена кмет в историята на Афганистан. Повече от година, след като талибаните превзеха властта, борбата за свобода се превръща в нейна лична мисия, а самата тя – в глас на цяло едно поколение. В специално интервю за Euronews Bulgaria Зарифа разказва за невъзможния избор - да продължиш битката срещу режима или да спасиш семейството си. 

Когато талибаните завзеха властта през август миналата година, мнозина очакваха, че те ще копират драконовския модел на управление на своето емирство от 90-те години. Въпреки обещанията за умереност и реформи от страна на някои талибански фракции, една година по-късно прогнозите за диктатура до голяма степен се оказаха прозорливи. Талибаните бързо въведоха наново много от най-суровите си политики, като изтласкаха жените от обществения живот, без да допускат каквито и да е опити за противопоставяне. Въпреки репресивните мерки опозиционни гласове има. Такъв глас е Зарифа Гафари – защитник на правата на жените в Афганистан и една от малкото жени кметове в историята на страната. Зафира е само на 3 години, когато талибаните за пръв път идват на власт.

Тъмните времена за жените в Афганистан датират още преди талибаните – когато през 1992 година муджахидините свалят последния президент от Народната демократична партия на Афганистан. Две години по-късно муджахидните биват изгонени от талибаните, които основават Ислямското емирство Афганистан.

Когато завземат столицата Кабул и властта в Афганистан преди година, талибаните обещават реформи и промяна. Обещават, че политиките им са други и репресии няма да има. Не по този начин вижда управлението им Зарифа. 

„Талибаните никога не са се променяли. Те са си същите. Единствената разлика е, че този път поради някаква причина получава международно признание. През 90-те години нито една държава не търгуваше с тях, те не получаваха пари от никого. А сега милиони долари всеки ден идват в хазната на Талибаните. През 90-те години талибаните нямаха представителство в Катар, в Доха, а сега имат. Правителствени делегации не пътуваха из целия свят, а сега ги канят. Предния път, когато завладяха Кабул, реално те не управляваха цял Афганистан, а само някои определени провинции. Но този път 100% от Афганистан е контролиран от тях и това се признава от международната общност. Този път не само това е различно – хората в Афганистан израснаха като общество по един истински красив начин и аз много се гордея с жените и това, че те надигат глас“, каза Зарифа. 

Афганистан не е единствената държава в Близкия Изток, в която се нарушават правата на жените. Преди 2 месеца смъртта на Махса Амини в Иран даде началото на огромно протестно движение, водено от жени, които излязоха на улиците в Техеран и цялата страна, за да защитят своята свобода. Зарифа Гафари също подкрепя тяхното опозиционно движение, но смята, че ситуацията в Афганистан е дори по-тежка, отколкото в Иран.

Въпреки че жените в Афганистан и Иран се борят в неравна битка с държавата, Зарифа е сигурна, че тяхната борба ще доведе до промяна.

„Аз съм сигурна, че протестните действия на жените ще доведат до позитивен резултат. Ние не се борим с оръжия и куршуми, както правят режимите по целия свят. Ние се борим с нашите гласове и нашите идеи. А идеите са по-трайни от куршумите“, казва тя.

В периода 2019–2021 година е избрана за кмет на град Майдан Шар – столицата на провинция Майдан Вардак. Тя е една от трите жени, които някога са заемали подобен пост в историята на Афганистан. Поема поста на градоначалник едва на 24 години, което я прави и най-младата жена кмет в историята на страната. По нейни думи основният й стимул е било желанието за промяната на начина, по който мъжете се отнасят към жените в Афганистан, както и надеждата да създаде по-добро бъдеше за своите сестри и своето семейство.

Нейният мандат започва с недоверие и насилие още в самото начало: екстремистка тълпа й пречи да влезе в кабинета си, мъжете от екипа й напускат в знак на протест, а наемници правят шест опита да я убият. Тя осъжда талибаните за смъртта на баща си, когото въоръжени лица убиват през ноември 2020 г. И въпреки всички пречки Зарифа продължава да работи, като насърчава мира в провинцията и се бори за издигането на правата на жените.

„Интересното е, че когато напуснах кметския пост, колегите ми бяха натъжени. Те плачеха, че си тръгвам, а това бяха същите онези колеги, които в началото отказваха да работят с мен. Трябваха ми две години, за да ги накарам да ми повярват и да се научат да работят с мен. Така че от тази гледна точка мога да кажа, че аз постигнах поне от части целта си да накарам обществото да вярва на жените. Смея да кажа, че този период е наистина важен за мен и смятам, че успях с нещо да допринеса за благосъстоянието на обществото“, споделя Зарифа.

Зарифа Гафари казва, че през целия си живот тя се е борила за жените в Афганистан и направила всичко възможно, за да остане в родината си. Въпреки усилията й обаче през август 2021 година непосредствено преди завземането на Кабул от талибаните тя бяга със семейството си от страната.

Зарифа спасява семейството си, но болката от напускането на родината й остава. „Имах усещането, че изоставям своите съграждани, за които съм се борила цял живот, а сега ги предавам. Това беше изключително трудно и аз никога не съм искала да го направя. Но просто нямах друг избор. Но аз ще се завърна. В момента, в който усетя, че семейството ми е в безопасност и ще могат сами да продължат с живота си, аз ще се върна в Афганистан. Освен това в момента пътувам, тъй като представям новата си автобиографична книга, а и работя по документалния филм, който разказва историята на моя живот“, допълва тя.  

Книгата на Зарифа Гафари се казва „Женската борба в мъжкия свят“. Тя разказва историята на три поколения жени от Афганистан в периода на последните 20 години – за начина, по който те мислят и разсъждават, както и трудностите, пред които се изправят. На 15 ноември се очаква да бъде и първата официална премиера на биографичния й документален филм. Зарифа смята, че е важно нейната история да бъде разказана, за да послужи за пример за всички жени, които се борят за правата си навсякъде по света.

В края на разговора Зарифа с оптимизъм отбелязва, че със всяко едно поколение жените в Афганистан стават все по-осъзнати и еманципирани. И проявяват все по-голяма нетърпимост към погазването на техните права и все по-силен хъс за борба с режима, който ги потиска.

„Жените в Афганистан не са същите каквито бяха през 90-те годни. Ние знаем разликата между добро и лошо, знаем какво представляват талибаните и нямаме намерение да го търпим“, заключва тя.