Шест опита за убийство: Една жена-кмет от Афганистан във властта на талибаните
Георги Карамфилов
Споделете статията
Зарифа Гафари е най-младата жена кмет в историята на Афганистан. Повече от година, след като талибаните превзеха властта, борбата за свобода се превръща в нейна лична мисия, а самата тя – в глас на цяло едно поколение. В специално интервю за Euronews Bulgaria Зарифа разказва за невъзможния избор - да продължиш битката срещу режима или да спасиш семейството си.
Когато талибаните завзеха властта през август миналата година, мнозина очакваха, че те ще копират драконовския модел на управление на своето емирство от 90-те години. Въпреки обещанията за умереност и реформи от страна на някои талибански фракции, една година по-късно прогнозите за диктатура до голяма степен се оказаха прозорливи. Талибаните бързо въведоха наново много от най-суровите си политики, като изтласкаха жените от обществения живот, без да допускат каквито и да е опити за противопоставяне. Въпреки репресивните мерки опозиционни гласове има. Такъв глас е Зарифа Гафари – защитник на правата на жените в Афганистан и една от малкото жени кметове в историята на страната. Зафира е само на 3 години, когато талибаните за пръв път идват на власт.
Едно дете на три години няма как да осъзнае какви са дефицитите на една политическа система. Но растейки, аз периодично виждах, така да кажем инциденти, които ме караха да си мисля, че нещата не са наред. Виждала съм как талибаните пребиват жена на пазара, защото не е носила чорапи. Виждах по какъв унизителен начин те се отнасяха към жените. Аз знаех, че такива неща се случват. Въпреки това усещах и че съм привилегирована. Аз ходех на училище макар и тайно, имах книги в нас, които можех да чета. Поне спрямо момичетата на моята възраст и тези от моето семейство, мога да кажа, че аз бях най-голямата късметлийка. Но през призмата на изминалото време, сега категорично мога да кажа, че това бяха най-тъмните времена за афганистанските жени и за съжаление това време сега се повтаря.
Тъмните времена за жените в Афганистан датират още преди талибаните – когато през 1992 година муджахидините свалят последния президент от Народната демократична партия на Афганистан. Две години по-късно муджахидните биват изгонени от талибаните, които основават Ислямското емирство Афганистан.
Когато талибаните за пръв път дойдоха на власт имаше много слаба опозиционна дейност. А и тя идваше най-вече от малки военни сформирования, както и от политически организации. Но сега е по-различно. Сега тази опозиция идва от нормалните хора и най-вече от жените. Съпротивата и всички опозиционни гласове в страната са главно дело на афганистанските жени. Това е резултат от борбата на жените за правото да се образоват, правото на избори и основните човешки свободи. Така че има разлика между ситуацията през 90-те години и ситуацията сега.
Когато завземат столицата Кабул и властта в Афганистан преди година, талибаните обещават реформи и промяна. Обещават, че политиките им са други и репресии няма да има. Не по този начин вижда управлението им Зарифа.
„Талибаните никога не са се променяли. Те са си същите. Единствената разлика е, че този път поради някаква причина получава международно признание. През 90-те години нито една държава не търгуваше с тях, те не получаваха пари от никого. А сега милиони долари всеки ден идват в хазната на Талибаните. През 90-те години талибаните нямаха представителство в Катар, в Доха, а сега имат. Правителствени делегации не пътуваха из целия свят, а сега ги канят. Предния път, когато завладяха Кабул, реално те не управляваха цял Афганистан, а само някои определени провинции. Но този път 100% от Афганистан е контролиран от тях и това се признава от международната общност. Този път не само това е различно – хората в Афганистан израснаха като общество по един истински красив начин и аз много се гордея с жените и това, че те надигат глас“, каза Зарифа.
Афганистан не е единствената държава в Близкия Изток, в която се нарушават правата на жените. Преди 2 месеца смъртта на Махса Амини в Иран даде началото на огромно протестно движение, водено от жени, които излязоха на улиците в Техеран и цялата страна, за да защитят своята свобода. Зарифа Гафари също подкрепя тяхното опозиционно движение, но смята, че ситуацията в Афганистан е дори по-тежка, отколкото в Иран.
Трябва да имаме предвид, че в Афганистан милиони момичета нямат право да ходят на училище, нямат право на образование. Симпатизирам и подкрепям напълно борбата на жените в Иран, но не мога да кажа, че ситуацията е една и съща. Отново казвам – жените в Афганистан не могат дори да отидат на училище, какво остава за останалите права и свободи. В Афганистан жените не могат да изхранят децата си – нещо повече, понякога дори се налага да продадат някое от децата си, за да могат да изхранят останалите и семейството си като цяло. Такава е ситуацията в Афганистан. За това борбата за права в тези две страни е различна. В Иран жените се борят за правото си на избор. В Афганистан се борят просто да имат права.
Въпреки че жените в Афганистан и Иран се борят в неравна битка с държавата, Зарифа е сигурна, че тяхната борба ще доведе до промяна.
„Аз съм сигурна, че протестните действия на жените ще доведат до позитивен резултат. Ние не се борим с оръжия и куршуми, както правят режимите по целия свят. Ние се борим с нашите гласове и нашите идеи. А идеите са по-трайни от куршумите“, казва тя.
В периода 2019–2021 година е избрана за кмет на град Майдан Шар – столицата на провинция Майдан Вардак. Тя е една от трите жени, които някога са заемали подобен пост в историята на Афганистан. Поема поста на градоначалник едва на 24 години, което я прави и най-младата жена кмет в историята на страната. По нейни думи основният й стимул е било желанието за промяната на начина, по който мъжете се отнасят към жените в Афганистан, както и надеждата да създаде по-добро бъдеше за своите сестри и своето семейство.
Това е нещо, което имах нужда да направя, нещо, което винаги съм искала да направя. Не смятах, че това отношение към жените в страната ми може да продължи. Това убеждение още повече се засили, когато започнах да уча, когато отидох в университет и започнах да чета за историята на моята страна. Тогава осъзнах, че това отношение към жените изобщо не е от днес или от вчера или от преди 20 години. Винаги е било така. Образованието ми даде още повече сили да поведа тази битка. Кметският пост не беше просто работа за мен, не се възприемах само като един административен ръководител, това беше кауза. Аз исках да покажа каква сила всъщност могат да имат жените. Това беше битка, в която исках да докажа, че хората могат и трябва да вярват в способностите на жените. И не говоря само за обществото, говоря и за правителството, което исках да накарам да гласува на жените повече доверие.
Нейният мандат започва с недоверие и насилие още в самото начало: екстремистка тълпа й пречи да влезе в кабинета си, мъжете от екипа й напускат в знак на протест, а наемници правят шест опита да я убият. Тя осъжда талибаните за смъртта на баща си, когото въоръжени лица убиват през ноември 2020 г. И въпреки всички пречки Зарифа продължава да работи, като насърчава мира в провинцията и се бори за издигането на правата на жените.
„Интересното е, че когато напуснах кметския пост, колегите ми бяха натъжени. Те плачеха, че си тръгвам, а това бяха същите онези колеги, които в началото отказваха да работят с мен. Трябваха ми две години, за да ги накарам да ми повярват и да се научат да работят с мен. Така че от тази гледна точка мога да кажа, че аз постигнах поне от части целта си да накарам обществото да вярва на жените. Смея да кажа, че този период е наистина важен за мен и смятам, че успях с нещо да допринеса за благосъстоянието на обществото“, споделя Зарифа.
Зарифа Гафари казва, че през целия си живот тя се е борила за жените в Афганистан и направила всичко възможно, за да остане в родината си. Въпреки усилията й обаче през август 2021 година непосредствено преди завземането на Кабул от талибаните тя бяга със семейството си от страната.
Избягах от Афганистан само и единствено заради семейството си. Наистина не исках те да страдат повече. Вече бях преживяла смъртта на баща ми. Нека се поправя – убийството на баща ми и то по особено брутален начин на 5-ти ноември 2020 година. Не можех просто положа още един член на моето семейство в гроба. Нямаше как да преживея пак нещо подобно. А и освен това аз обещах на моя баща да се погрижа за семейството като най-голямото дете. И това беше първият път, в който аз поставям семейството си на преден план пред моите убеждения и вярвания. Исках да дам на моето семейство, на моите пет сестри по-добър живот. Особено знаейки, че извън Афганистан те ще могат да получат добро образование, докато в родината ни най-вероятно нямаше да могат да получат никакво. Аз съм най-голямата сестра и просто не мога да позволя моите по-малки сестри да страдат, както аз страдах.
Зарифа спасява семейството си, но болката от напускането на родината й остава. „Имах усещането, че изоставям своите съграждани, за които съм се борила цял живот, а сега ги предавам. Това беше изключително трудно и аз никога не съм искала да го направя. Но просто нямах друг избор. Но аз ще се завърна. В момента, в който усетя, че семейството ми е в безопасност и ще могат сами да продължат с живота си, аз ще се върна в Афганистан. Освен това в момента пътувам, тъй като представям новата си автобиографична книга, а и работя по документалния филм, който разказва историята на моя живот“, допълва тя.
Книгата на Зарифа Гафари се казва „Женската борба в мъжкия свят“. Тя разказва историята на три поколения жени от Афганистан в периода на последните 20 години – за начина, по който те мислят и разсъждават, както и трудностите, пред които се изправят. На 15 ноември се очаква да бъде и първата официална премиера на биографичния й документален филм. Зарифа смята, че е важно нейната история да бъде разказана, за да послужи за пример за всички жени, които се борят за правата си навсякъде по света.
Книгата и документалният филм служат като послание и опит да отворя очите на международната общност за ситуацията в Афганистан и да разкажа какво се случи в родината ми през последните 20 години.
В края на разговора Зарифа с оптимизъм отбелязва, че със всяко едно поколение жените в Афганистан стават все по-осъзнати и еманципирани. И проявяват все по-голяма нетърпимост към погазването на техните права и все по-силен хъс за борба с режима, който ги потиска.
„Жените в Афганистан не са същите каквито бяха през 90-те годни. Ние знаем разликата между добро и лошо, знаем какво представляват талибаните и нямаме намерение да го търпим“, заключва тя.
Споделете статията
