Българите казват: Искате да сте част от Европейския съюз? Добре – ние сме вътре, вие сте вън. И ние сега имаме предварителни условия към вас. Защо? За да защитят своя национален интерес. Ние защитаваме своя национален интерес и това е сблъсъкът на национални интереси от двете страни. Това заяви президентът на Северна Македония Стево Пендаровски в екслклузивно интервю за Euronews.

Вижте цялото интервю:

Водещ: Господин Президент, много ви благодаря, че отделяте време да говорите с нас!

Стево Пендаровски: Благодаря за поканата!

Водещ: Господин президент, започнах въведението си, подчертавайки факта, че Европейският съюз е много доволен с това, което направихте във вътрешен план, за да изпълните всички условия за започване на преговори.

Стево Пендаровски: Не целият Eвропейски съюз е доволен от това, което направихме в миналото.

Водещ: Визирах Европейската комисия.

Стево Пендаровски: Да, Европейската комисия е доволна.

Водещ: Точно така. Споменах и, че има само една страна, която не е щастлива от този факт, и това е България. Въпросът ми е как бихте описали взаимоотношенията между Северна Македония и България днес, що се отнася до началото на преговорния процес?

Стево Пендаровски: Честно казано не са толкова добри, колкото бяха преди. Двете държави бяха разделени в продължение на десетилетия по време на комунизма. Тогава България с комунистическия си режим, и ние-част от комунистическа Югославия. Но през 90те години и след падането на комунизма ситуацията, която беше в замръзнало състояние толкова години, започна да се разтапя. В този смисъл двете държави започнаха да комуникират по-добре помежду си. Тази комуникация не беше на нивото в сравнение с други съседни държави, поради различни фактори, свързани с историята, но все пак определено имаше подобрение на ситуацията. За съжаление, през последните години, България внезапно започна да проявява искания, свързани с историята, етническия ни произход и тн., и за изненада на всички, поставиха на масата..

Водещ: Съжалявам, че ви прекъсвам, Господин Президент, но според вас каква е причината България да продължи да с тези искания, които Вие определяте като „странни“?

Стево Пендаровски: Според тяхното обяснение, те мислят, че по някакъв начин трябва имитират гръцкото поведение спрямо нас през последните десетилетия. Те казват: Искате да сте част от Европейския съюз? Добре – ние сме вътре, вие сте вън. И ние сега имаме предварителни условия към вас. Защо? За да защитят своя национален интерес. Ние защитаваме своя национален интерес и това е сблъсъкът на национални интереси от двете страни. Ние смятаме, че имаме право, че имаме всички аргументи. Защото ние искаме да говорим за истинските аргументи и критерии, които сме изпълнили, за да влезем в Европейския съюз. Не да говорим за 19-и век, за 10-и век, кои са първите, които са дошли на Балканския полуостров. За съжаление те са твърде заседнали в историческите въпроси.  

Водещ: Вие казвате, господин президент, че двете държави са заседнали. Но ще има важно решение през идващия месец, през юни, за това дали ще започнат или не тези преговори, какво е Вашето усещане, какво е личното ви усещане? Ще продължи ли България да използва правото си на вето или ще послуша какво се случва в този регион и в цяла Европа що се отнася до тази ситуация?

Стево Пендаровски: До този момент, в който ние с вас говорим, не виждам значителна промяна в тяхното поведение. Без значение какво се случва на Европейския континент – с руската инвазия в Украйна, всички тези геополитически мотиви на някого да бъде тук или там,  и това че някои хора отново поставят под въпрос концепцията на Обединена Европа в Кремлин, в Москва. Въпреки всичко това, българската позиция е все още тежка. Все още не се е променила значително и ние очакваме решението в Брюксел до края на юни. Но ако питате мен, ако питате за моето вътрешно усещане – в Северна Македония ме познават като политик, който изразява собственото си мнение 

Водещ: Абсолютно.

Водещ: Господин Президент, Вие бяхте в много сложни взаимоотношения с Гърция, докато не намерихте решение и общ диалог, но и чрез преговаряйки с други значими политически участници на международно ниво. По ваше мнение коя ситуация е по-трудна, тази, в която бяхте с Гърция, или положението, в което се намирате днес с България?

Стево Пендаровски: Ситуацията с България, защото исканията й са доста по-спорни, от колкото бяха с Гърция. Защо? Защото гърците никога не поставиха под въпрос нашият етнически произход. Никога не казаха: „вие не сте македонци“. В ситуацията с Гърция предоставихме възможността, ако искате да се идентифицирате като етнически македонец, то може да го направите. Ако днес някои хора в Гърция заявят, че са македонци, също, те имат право на този избор. България оспорва идентичността на македонците и това е големият проблем.

Водещ: Господин Президент, виждате ли някаква възможност България да отмени упражнявато на ветото си, и чрез диалог, с течение на времето, се разрешат историческите и етнически проблеми между двете държави, като по този начин ще се отвори пътя на Северна Македония и Албания към ЕС?

Стево Пендаровски: Точно това е нашето предложение, което изложихме вече. Нека започнем преговорите, не изискваме те да приключат в рамките на седмица. Говорим за начало на преговорите, които както всички знаят са много обхватни, могат да отнемат дори и години. Да започнем преговорите и да минем през всяка една точка. Можем да водим дискусии по всяка една тема по време на тези преговори. Но нека първо седнем на една маса, заедно с всички наши европейски партньори и приятели, и да кажем: „това е нашата позиция, какво мислите?“ А не самостоятелно.

Водещ: В момента намирането на решение на раздора между Северна Македония и България изглежда като невъзможна цел. Смятате ли, че тази ситуация завинаги ще остане такава?

Стево Пендаровски: Никой не знае. Ако попитате хората, президентът, премиерът и тн., които през 90те години участваха в процеса с Гърция, дали по онова време някой е предполагал, че намирането на решение на конфликта ще отнеме 25 години, не, не сме вярвали в това. И резултатът от 2018г., с абсолютно новите политически поколения на власт в Атина и Скопие. И така, наистина се надявам, че от другата страна, София ще прояви разбиране. Че ще говорим като истински европейци за истинските ценности и принципи на Европа. Моля ви, нека оставим историята настрана. Няма нито един случай в историята на Европа, в който една държава принуждава друга държава да приеме нейният цял прочит, нейният наратив за историята. Оставете тези дискусии в историческото поле, нека историците се занимават с този въпрос. Знаете, аз бях избран избран от македонските граждани през 2019г. Моята основна политическа цел беше да имаме добри съседски отношения и да реализирам евроатлантическата интеграция, или поне да тръгна по този път. А във вътрешен план, целях да поддържам възможно най-добри взаимоотношения с всяка една етническа общност, защото това е съществен стълб на стабилността в македонското общество и държава. Не бях избран от моите хора, за да разрешавам спорове от типа към кой етнос е принадлежал цар Самуил от 10ти или 11ти век, или пък спор за някой от революционерите ни през 19ти век. Всички балкански държави споделят това историческо наследство, да спорим за етническата принадлежност на някои от революционерите ни, например като Гоце Делчев и много други, според мен това не е модерен начин за водене на политика.. Със сигурност не е и не трябва да бъде критерий за влизане на страна в Европейския съюз, също.

Водещ: Господин Президент, смятате ли, че България поддържа тази позиция заради вътрешно политически проблеми, или това е позицията на цялото българско общество?

Стево Пендаровски: Мисля, че по-скоро изразява позицията на българското общество. Това е дългоотстоявана позиция на техните политици и историци, и произхожда още от комунистическите времена. След втората световна война, особено през 50те и 60те години на миналия век, започнаха да говорят за Македония като за изфрабикувана нация, създадена по чудо с указ от Тито и тн. Така че аз наистина мисля, че българските политици, а и обикновените граждани, възприемат македонците като етнически българи, или поне вярват, че сме били такива до края на втората световна война. Както и че македонският език, който е познат и признат из целия свят, е бил просто диалект на българския.

Водещ: Господин Президент, трябва ли конституцията на Северна Македония да приеме резолюция, която включва българското малцинство в нея? Защото това се дискутира широко.

Водещ: Господин Президент, както споменахме по-рано, Русия предприе агресивна атака срещу Украйна. В тази нова геополитическа ситуация, смятате ли, че Германия, Франция, Съединените Щати и други сили трябва да упражнят по-голям натиск върху и двете страни, защото както знаем, тази част от Балканите, Западните Балкани, трябва да бъдат интегрирани в ЕС и преговорите трябва да започнат в даден момент?

Стево Пендаровски: Не смятам, че подобни сериозни опити не са били правени в миналото. Имаше опити от страна на европейски държави, особено които споделяха с ЕС този 6 месечен период. Имахме например, по мое мнение, една прекрасна и много балансирана Португалия, която даде предложения за разрешаване на този проблем, но за съжаление бяха отхвърлени.

Водещ: Те дадоха директни предложения за справяне с кризата между двете държави..

Стево Пендаровски: Точно така. С няколко предложения, те казаха: изкажете всичко, което мислите за този конфликт, в едностранни изявления. Чрез същността на текстовете те наистина балансираха подхода към ситуацията, вземайки предвид всички реални европейски критерии за преговори за влизане в тази организация. За съжаление, както казах, това беше отхвърлено от София, и междувременно не сме виждали никакви нови документи. Сега, по време на френското председателство, се правят опити за разговори по същите теми отново. В момента чакаме да видим под какъв формат могат да се случат те, но най-важното е нито една от страните да не бъде обект на натиск. Всеки един в София, Скопие и Брюксел трябва да разбере, че идеята за обединена Европа, свободна и в мир, е невъзможно да бъде определяна само от една държава, която преследва единствено националния си интерес и която не се съобразява с по-широките интереси на евроатлантическата общност.

Водещ: Господин Президент, важен въпрос е как виждате вътрешните структури на ЕС? Защото както споменаме още в началото, Европейската комисия и структурите зад нея подкрепят напълно отварянето или започването на преговорния процес между Северна Македония и Албания с ЕС, докато само една държава блокира този процес. Смятате ли, че е време за друг подход, за да сме сигурни, че процесът не е в застой?

Стево Пендаровски: Радвам се, че подобни дискусии започнаха да се водят на ниво ЕС. За всички е ясно, че ако имате почти 30 държави в една организация, е невъзможно да се изиква пълно единодушие и консенсус по всички теми. Не само по нашия въпрос, но и по много други, например по въпросите с бюджета. Някъде около 4/5 или не знам, 2/3 от всички страни членки. Но по мое мнение има държави в ЕС, които няма да се съгласят с присъединяването на моята страна.

Водещ: Господин Президент, запознат сте, че министър-председателят на Албания заяви, че в случай България не се откаже от налагането на вето, то Албания ще се отдели. Какво мислите за тази позиция?

Стево Пендаровски: В същата ситуация се намирахме преди 3 години, или 2 години и половина, когато отделянето на двете държави беше поставено на масата, но тогава ролите на Северна Македония и Албания бяха обърнати. По онова време през ноември 2019г. проведох среща с президентът на Франция Еманюел Макрон и той ме попита какво мисля за евентуално отделяне на Албания и Северна Македония. И аз отвърнах, че най-добрият избор за Балканите, а и за ЕС, е да се отделят и да започнат да водят преговори. Но както всички знаем, това е процес, базиран на заслуги. Този, който изпълни условията, трябва да продължи, не да чака някой друг. Поради причини, неясни за мен, а и за други хора в региона, ние бяхме поставени в една и съща ситуация с Албания, както и Албания с нас, през 2018-2019г., вземайки предвид този подход, базиран на заслуги и прогрес. Днес моята позиция е абсолютно същата. Ако Албания изпълни всички предварителни условия, а междувременно ние все още нямаме зелена светлина от страна на България, то тогава.. Вижте, съвсем естествено е политическият албански елит да преследва националния интерес на гражданите си, интересът на Република Албания, и да чака някой друг. А какво ще стане, ако това неразбирателство продължи десетилетие? Ще кажем на албанците „изчакайте, докато македонците и българите разрешат историческите си спорове“?