Еврокомисията предлага план за нулево замърсяване до 2050 г.
Еврокомисията предлага по-строги правила за замърсителите на атмосферния въздух, повърхностните и подземните води, както и пречистването на отпадъчните води. Тези предложения са част от мерки за постигане на „Европейския зелен пакт“. Той има за крайна цел нулево замърсяване до 2050-та, а именно околна среда без вредно замърсяване.
Първата част от плана, оповестен в Брюксел, включва затягане на нормите за качеството на водата и въздуха до 2030 г. и компенсации за жертвите на атмосферно замърсяване.
Пречиствателните станции да произвеждат възобновяема енергия и така да намалят вредните емисии в сектора, който трябва да стане енергийно неутрален до 2040 г. Комисията смята, че ако станциите могат да правят ток от биогаз например, пречистването на отпадните води ще стане по-рентабилно. Предложението е залегнало в законодателен пакет за отпадните води, част от Зеления пакт - водещата политическа инициатива на комисията, целяща европейската икономика да стане климатично неутрална да средата на века.
ЕК постави цели за намаляване на замърсяването на въздуха, водата и почвите до края на десетилетието, с амбицията до 2050 г. да постигне равнища, които вече няма да са опасни за човешкото здраве и природните екосистеми. Те ще бъдат предмет на обсъждане между страните членки и Европейския парламент, но неправителствените организации се опасяват, че заложените условия не са достатъчно амбициозни.
Нашето здраве зависи от нашата околна среда. Нездравословната околна среда има преки и скъпоструващи последици за нашето здраве. Всяка година стотици хиляди европейци умират преждевременно, а много други страдат от заболявания, причинени от замърсяването. Искаме до 2050 г. нашата околна среда да бъде свободна от вредни замърсители. Това означава, че трябва да ускорим действията днес. Нашите предложения за по-нататъшно намаляване на замърсяването на водите и въздуха са ключов елемент от този пъзел.
Планът цели да намали броя на случаите на преждевременна смърт със 75% до 2030 г., причинена от замърсяване на атмосферата заради частици от 2,5 микрона, които са основният и най-опасен замърсител, проникващ дълбоко в белите дробове. Сега те са 300 000 годишно в ЕС.
Еврокомисията прие предложения, чиято цел е политиките в областта на климата, енергетиката, транспорта и данъчното облагане да бъдат пригодени към целта за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.
Освен това ЕС иска да добави в списъка със замърсители на водата, подлежащи на "по-строг контрол" чрез ограничителни прагове още 25 "проблематични" за природата и здравето на хората субстанции. Сред тях са бисфенол А, група от устойчиви замърсяващи компоненти в приборите за хранене , облеклото и мебелите, някои пестициди, сред които глифозата , както и дадени антибиотици.