Православната църква почита паметта на свети Димитър Солунски. Според народните традиции, дойде ли Димитровден, идва и снегът.

Много са храмовете у нас, издигнати в прослава на Солунския светец, който през IV век загива мъченически, заради отказа си да преследва и наказва вярващите християни. В народния календар празникът бележи поврата в годишното време и началото на зимата.

Според поверията в полунощ срещу празника небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега. Това е денят, в който сезонните работници, наети на Гергьовден, се разпускат и получават своето възнаграждение за целия период. Някои от тях започвали да стягат годежи и сватби, други заминавали на гурбет. Затова Димитровден почитали като празник на ратаите, чираците, строителите…

Според народното поверие пълнолуние ли е в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед. На 26 октомври на масата се слагат курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци. Имен ден имат всички, които се казват Димитър, Димитрина, Димо или Митко.