Политика

Александър Николов: От търга за тръбен газ може да изгреят доста странни лица

От Георги Карамфилов Георги Карамфилов Репортер

Търгове за LNG за година и половина напред при война и неясно състояние на инфраструктурата към бъдещия момент в Европа, както и все още неизяснени приоритети от гледна точна на диверсификацията... целенасочено се измества фокусът. При тръбния газ също има доста интересна процедура – оттам могат да изгреят доста странни лица като контрагенти, консултанти и т.н.

Това коментира в PrimeTime бившият енергиен министър Александър Николов.

Той посочи, че количествата газ започнаха през интерконектора с Гърция са започнали да влизат в България преди фактическото приключване на тръбопровода, за да може да бъде подсигурена систематичната консумация в България дори ако „Газпром“ реши да не изпълнява договорите за доставки на газ в цяла Европа.

„Опцията Кулата – Сидирокастро и към днешна дата стои, въпрос на разговори, да се намери най-добрият микс, който може да се получи през формат на LNG, било то с Гърция, Турция, Азербайджан“, коментира Николов и припомни, че кабинетът „Петков“ е осъществил официална визита до Кавказката държава още през втората седмица от неговото встъпване в длъжност, разглеждайки Азербайджан като алтернативен доставчик и основен контрагент, който да гарантира енергийната диверсификация в региона.

От европейска страна сериозна визита направиха едва юни 2022 г. енергийният комисар Кадри Симсон и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен“, отбеляза Николов.

По думите му при последната визита е имало индикации, че могат да се повишат доставките на газ с половин млрд. кубични метра и въпросът е бил кога може да стане това съобразно съществуващите дългосрочни договори с Азербайджан.

Увеличаването на количествата за Югоизточна Европа по южния газов коридор зависи от няколко компонента – първият е капацитетът на азербайджанското газово находище Шах-Дениз, а вторият е договорни отношения и търговски преговори, които трябва да се проведат.

По отношение на възможността за доставки на газ от Нигерия, Николов коментира, че Африка е потенциален партньор на Европа по много отношения, но най-вече в зелената енергия.

„Египет ще стане най-вероятно най-големият износител на зелен водород в следващите 10 години“, посочи бившият енергиен министър и допълни, че България може да внася зелена енергия от Африка.

„Ако искаме България да запази лидерската си позиция от гледна точка на енергиен балансьор в региона, трябва да се движим поне с хоризонт от 5 години напред“, категоричен е той.

Турция вече е енергиен хъб и много далновидно през последните няколко години инвестира в енергийна инфраструктура и свързаност, превръщайки се в незаобиколим фактор, смята Николов.

Във връзка със строителството на „Балкански поток“ Николов припомни, че са изнесени много доклади, включително от ДАНС, където е ясно казан каква е причината да се построи тази инфраструктура, кой го е разрешил и ускорил този процес.

„Спирането на доставките не е коректно поведение отстрана на България спрямо съседни държави и бъдещи партньори“, обясни той защо България не е спряла доставките през „Балкански поток“ за трети страни.

Има едно много грешно схващане, че високите цени на електроенергията в Европа пречат на България, а всъщност е точно обратното. Като износител и балансьор в региона ние успяваме да генерираме средства, така че да изплащаме енергийните компенсации у нас. Прагът на цената за компенсации е под реалната производствена цена на електроенергия, като се включи целият микс, а единственият шанс това да се компенсира към момента е благодарение на износа.

„Дългосрочно политиката трябва да има хоризонт от 5 до 10 години, така че ползите в дълъг период да са много повече от вредите. Мисля, че ако България е некоректен партньор, щяхме да си нанесем доста по-сериозна щета за в бъдеще“, подчерта бившият енергиен министър.

Той отбеляза, че енергийното министерство е дало свое предложение през юни месец за дефиниция на понятието енергийна бедност.

„Говори се за укротяване на инфлацията, а в същото време се предлагат механизми, с които да се събират повече средства от домакинствата“, посочи Николов и подчерта, че разпределението на тежестта не може да бъде изцяло за сметка на държавните енергийни предприятия.

Бившият енергиен министър очаква „поредния популистки бюджет“ за следващата година. Според него трябва да се направи преглед на системата и възможностите за субсидиране на индустриални потребители, но не по сегашния начин. Той изтъкна, че доброто състояние на енергийната система у нас гарантира заетост.

„Има голяма вероятност след 2-3 години да се върнем към ситуацията, която беше в Ковид, било заради рецесия или много бързо навлизане на производители на зелена енергия. Стъпките в ПВУ относно балансирането в енергетиката трябва много бързо да бъдат следвани“, предупреди Николов.

„Когато и да има следващото редовно правителство България трябва да полага неимоверни усилии да привлича инвестиции, за да се реализират нови проекти тук, а не със странни изказвания за данъци, регулации и т.н. тези инвеститори да бъдат гонени“, категоричен е бившият енергиен министър.

Вижте още във видеото.