Задава ли се нова Иранска революция? 

„Невъзможно е да се говори за това с увереност. Може би нищо съществено няма да се случи в Иран например следващия месец, но тези протести изглеждат като начало на значителна промяна. Именно това е причината много хора в Иран да се заявят категорично. Те искат обикновен живот без ислямски закон и една здрава икономика.  Искат сами да избират съдбата си. Има една разлика между този бунт в сравнение с други протести в Иран - този път протестиращите са насочени срещу режима като цяло и особено срещу върховния лидер. Така че това може да е първата стъпка към революция, която може да настъпи през следващата седмица, месец или години.“

Това заяви за Euronews Bulgaria иранският журналист Мочтаба Пурмохсен. Той е с над 20-годишен опит. От 2 години обаче следи събитията в Иран от няколко хиляди километра разстояние в Лондон.

„Не можех да работя свободно в Иран. Бях в затвора в продължение на една година. Имаше голям натиск и цензура“, разказва Пурмохсен.

На 13 септември 22-годишната Масха Амини се разхожда свободно по улицата. Но моралната полиция в Иран преценява, че носи хиджаба на главата си по грешен начин, който не съвпада със строгите ислямските норми. Близките ѝ получават информация, че Махса е преследвана от полицията, пребита до смърт в арест в Техеран. Експертиза по поръчка на иранските власти показва, че причина за смъртта не е насилието, а полиорганна недостатъчност вследствие на мозъчна хипоксия.

„Беше ужасно за всички нас. Тя беше само на 22 години и не беше извършила никакво престъпление. Беше наистина ужасно и това беше пламъкът, който изкара хората на улицата. Всички хора в Иран, дори някои от тези, които са с режима, бяха много разочаровани от това как режимът се държа с тази жена. Но още по-разочароващо беше, че режимът не пое отговорност за това убийство и това разгневи и разтревожи хората. Те предполагат, че това може да се случи и на нас - на сестрите ни, на съпругите ни, на всяка жена, която ни е близка. Повечето жени са против това, както и повечето мъже - също. Аз например съм абсолютно против задължителния хиджаб и моралната полиция. Но властите не искат да приемат това. То се корени във фундамента на исляма - не е съвместимо с ценностите на демокрацията и новия свят“, посочи иранският журналист.

Повече от 4 седмици не стихва широкото недоволство по улиците на много ирански градове. А това, което искат протестиращите са социална свобода и равни права за жените

По думите на Пурмохсен тези протести са много специални.

След силно изразеното недоволство от иранските граждани и преждевременна и все още забулена в мистерия смърт на Махса Амини, все по-малко хора продължават да подкрепят официалната власт. 

„Те се възползват от подкрепата на режима. Преди около 3 години двете големи въстания на иранския режим бяха малко успешни, но в наши дни много хора от режима са против това, което се случи с толкова много млади жени като Маса Амини. Това е много важно и кара властите да се тревожат. Поради това върховният лидер е много ядосан, командирите са много ядосани, защото много от техните поддръжници не са с тях“, отбеляза иранският журналист.

Това, което последва след смъртта на младата Амини е вълна от съпричастност и глобално движение в подкрепа на правата на жените в Иран. Жени режат косите си в знак на протест, а демонстрации има в големи градове по целия свят.

„Имаме поне два протеста в рамките на една седмица. През втората седмица на протестите бяхме пред иранското посолство и ислямския център, които бяха свързани с върховния лидер тук в Лондон. В началото на октомври имаше огромни протести в поне 200 града в света“, коментира Пурмохсен.

В края на 70-те години на миналия век с настъпването на Иранската революцията, монархията е премахната и се приема теокрацията - режим, в който религиозната и държавната власт са обединени. Все повече анализатори по света обаче виждат демонстрациите в Иран като наченки на нова революция и задаващ се демократичен режим. 

„Много страни, особено западните, се изказаха против или осъдиха насилствените действия на властта в Иран по време на протестите и това е нормално. Но иранците се нуждаят от нещо повече от думи. Те очакват практическа подкрепа. Например страните по света да намалят взаимодействието си с режима или да отзоват посланиците си и да наложат санкции. Или просто да направят нещо практично в подкрепа на протестите в Иран. Те искат само едно – свобода“, категоричен е иранският журналист.

Вижте интервюто във видеото.