Невижданата водна стихия: Жители на карловските села с разказ за наводнението
Аксения Мирчева
Споделете статията
Две седмици след водната стихия улиците в карловските села продължават да са в кал и труднопроходими. Водата в цялата община остава негодна за пиене. На този фон хората са притеснени как ще изкарат зимните месеци. Аксения Мирчева разказва.
За мен беше ад. Аз не съм го гледала нито по телевизията, нито по екшъните, и никога не е било така в Слатина. Водата почна да се повишава, разби дувара почна да влиза вътре. Къщата ни е на ниско, започна да се пълни с вода. И казах на сина: „влизай, докато е малка водата“. Успя да вземе телевизора подаде ми го на мен, личните карти лекарствата и дистанционното. Само това вземахме. Тук имахме хубаво мостче, той изведнъж изпращя и каза "ряу"- като бомба.
Водата повлича цялата покъщнина. Целият живот на Дела и семейството й потъва. Всичко, за което са спестявали и за което са работили.
Всичко от фризера вън, те плуваха така. Аз сама влязох дотук във вода и после ги сложихме да не дойде по-висока вълна и да залее всичко. Остъргаха тинята, тук е сгурия и ще направят циментово. А тук където ни е тоалетната, пералнята, мивката, всичко беше в тиня. Изчистиха го.
За щастие, тези, които обича са живи и здрави. Семейството успява да спаси любимите си животни- зайците и кокошките.
Ти си Герганка, чакай бабо, а така, бабината Герганка. Зайчетата са в клетки нависоко, не можаха да пострадат. Кокошките са на свобода, те се качват нависоко нямам жертви.
Сега Дела започва от нулата. И именно това я сломява - след цялата тази трагедия тя не знае как и с какви средства да възстанови родния си дом.
Обадиха ми се от социалните - 300лева. Това е подигравка. Да загубиш всичко... 77 години аз съм пестелив човек - всичко, което новичко съм го скатала и увила в найлони, всичкото беше в тиня. И всичкото отиде на боклука. Два чувала терлици имаше, от красиви по-красиви. Много неща загубих.
Много неща губи и Георги.
В деня на наводнението той е в София. Разбира от вуйчо си, че водната стихия е влязла в къщата им в село Каравелово и веднага отива.
Все още нямаме вода. Използваме външната тоалетна, баните са по примитивен начин.
Така вече втора седмица Георги чисти калта от стаите. Засега изглед за връщане в града няма.
Исках да го взема с мен в София обаче той не иска да напуска родния си дом. По всяка вероятност аз ще се преместя при него, спирам работа. И ще пригодим втория етаж, тъй като не беше пригоден за живеене на възрастен човек.
Все още не знае и дали ще успее поправи щетите, за да могат поне да изкарат зимата спокойно.
Кажете един възрастен човек, който има къща и двор. ще получи някой лев за къщата. Но категорично застрахователите казаха, че това не влиза и ще трябва ние да го покрием. А една такава ограда като гледам, сметнаха по бързи изчисления струва някъде около 15 до 20 хиляди лева. Трябва да се справим някак си дали ще успеем, дали няма да успеем трябва да проверите след два месеца, когато дойде зимата.
Две седмици след наводнението част от улиците в селата остават трудно проходими - с пясък, тиня и все още течаща вода. На терен работят багери, но на ротационен принцип- по-малко в едното и по-малко в другото село.
А трудностите успяват да обединят хората в наводнените села. Въпреки бедствието, което потопи домовете и животите на Дела и Георги, намират сили да благодарят.
Изказвам благодарност на всички млади хора. Прекрасни сме. Те са всички мои внуци. И изобщо такъв ентусиазъм, носят ми храна, носят ми вода и от Варна, Бургас от цяла България, а софиянци всеки ден са тук.
Благодарение на доброволците от цяла България. От Ябланица, от Русе, от Варна, От Стара Загора, от Пловдив, София. Днес и военните са тук. Всичко това е благодарение на тях, иначе аз съм сам.
За Euronews Bulgaria, Аксения Мирчева, Карловско.
Споделете статията
