Ексклузивно

Шведски журналист: Проблемите ни са престъпността, енергетиката и миграцията

От Георги Карамфилов Георги Карамфилов Журналист

Накъде тръгва Швеция след избoрите? Отговорите потърси Георги Карамфилов от журналиста и анализатор Ерик Магнусон.



Господин Магнусон, днес швеският министър-председател Магдалена Андерсон подава оставка, а дясно-центриската коалиция, водена от Улф Кристерсон, се очаква да сформира правителство. Как се стигна до тук и защо левите загубиха изборите?



Последните 8 години правителството беше на социал-демократите. В същото време тук има много сериозни проблеми, които прогресивно се влошават. Премиерът дори си призна, че тези проблеми са напълно реални. Сред обществото имаше ясно разбиране, че имаме нужда от ново правителство и този път избирателите предпочетоха опозицията.



Можете ли да ни разкажете в повече детайли какви са тези проблеми, за които говорите.



Има три основни проблеми. Първият е с престъпността. Тук има сериозен проблем заради насилието и постоянните конфронтации между отделни организирани престъпни групи. Има и стрелби по улиците. Тази година близо 50 човека бяха убити в подобен тип престрелки. Вторият проблем е енергетиката. Както цяла Европа и тук в Швеция сметките за електроенергия скочиха главоломно. А ние сме свикнали на много ниски цени на тока. Нормално, това предизвиква недоволство. Опозицията обвинява именно правителството, че е създало този проблем, затваряйки 6 атомни електроцентрали в рамките на последните 20 години. Третият голям проблем е миграцията. През 2015 година Швеция беше ударена от много голяма миграционна вълна. Ефектите от тази вълна се усещат и до сега и това е очевидно за всички. Има проблеми с приемането на мигрантски деца в училищата, както и със здравните осигуровки.



Можем ли да кажем, че шведското общество вече вярва повече на консервативните политики и смятат, че едно дясно-центристко правителство може да реши проблемите, които описахте?



Голямата промяна, която се усети тази година е, че младите хора гласуваха за по-десните партии. За този феномен има обяснения. То е, че младите хора има склонност да гласуват за промяна, а в момента десните по-консервативни партии биха могли да осъществят тази промяна.



Но обикновено левите прогресивни партии са тези, които се свързват с някакъв вид промяна, а не консервативните. Как така сега в Швеция именно консерваторите станаха лицето на промяната?



Все пак трябва да имаме предвид, че социал-демократите управляват страната от 8 години. Дори исторически именно социал-демократите са смятани за „държавната партия“, тази която е на власт и управлява. През изминалия век те управляваха повече от 60 години. Така че тук десните партии всъщност се смятат за носителите на прогресивните идеи и на промяната.



Какво можете да ни кажете за тази нова коалиция, която сега ще сформира правителство и за потенциалния нов премиер Улф Кристерсон. Може ли тази формация от 4 партии всъщност да направи стабилно правителство?



Интересното тук е, че в коалицията има три партии – консервативни и либерални, които ще работят заедно с шведските демократи. Това по-крайно дясна партия, която до момента не беше приемана от нито една друга политическа организация. Но сега тези демократи ще бъдат приети и ще започнат да имат думата за първи път.



Има ли очаквания, че ново правителство в Швеция ще промени външната политика на страната. Например отношенията с НАТО. Смятат ли те да променят генерално курсът, който държавата е поела?



Не, външната политика няма да бъде пипана. Тук почти всички партии подкрепят членството на Швеция в НАТО, това е на 100% сигурно. Същото важи и за членството ни в Европейския съюз. Партиите имат и консенсус за това да се подкрепя Украйна и да се противодейства на руската агресия в Европа.



Казвате подкрепа за Украйна, но в същото време говорите, че имате проблем с миграцията. Няма ли противоречие в това отношение? Все пак украинците бягат от Украйна заради войната.



Да това е голям парадокс. Има много сериозна приемственост за бежанците, които бягат от Украйна. Но за сметка на това тази приемственост не важи, когато става дума за бежанци от държави, които не са в Европа.



Например от Близкия Изток?



Да, от Близкия Изток, от Афганистан и от Африка.



Казвате, че обществото е гласувало за консерваторите, защото искат промяна. В същото време обаче между левите и десните има малка разлика в броя на депутатите в парламента – 176 за десните и 173 за левите. По този начин може ли реално да се осъществи промяната, могат ли консерваторите да прокарат своите законопроекти с такова малко мнозинство?



Свикнали сме да имаме малки мнозинства. Веднъж дори имахме 175 на 175, което се наричаше парламент от лотарията. Това продължи 3-4 години. Но си прав. Това е много малка разлика, така че рискът 1 или 2 парламентаристи да сменят партията и това ще се случи много през следващите няколко години. Няма човек, който да мисли, че Улф Кристерсън би успял да състави правителство или че това правителство издържи 4 години.



И един последен въпрос – можем ли да кажем, че шведската общественост е поляризирана и очаквате ли правителството на Улф Кристерсон да издържи целия 4-годишен мандат?



Да, шведското общество е много поляризирано през последните няколко години. Това очевидно е от социалните медии и много силният десен сектор с Шведските демократи и голямата опозиция срещу лявата партия. Но сега разделението е голямо между центъра и десните крила. Така че ще бъде много интересно да се види дали това сътрудничество ще проработи и дали те ще формират ефективно правителство, което наистина може да се погрижи за многото проблеми на Швеция. Друг проблем, който идва сега, е, че преминаваме през трудни икономически времена.

 

Много бърз отговор, можете ли да кажете, че в Швеция има нарастване на десните тенденции?



Шведските избиратели са склонни да клонят повече към дясно, но не мисля, че те ще издържат много дълго. Шведските демократи напоследък се издигат все повече и повече. Но сега това може да приключи, защото те трябва да поемат отговорност за шведската политика и вече няма да бъдат просто опозиционна партия.