"Ела в" Национален политехнически музей - част 1
Споделете статията
Отиваме на гости на Националния политехнически музей. Не е на топ централно място в София, даже е малко закътан така да се каже, но пък е дом на над 22 хиляди експонати от постиженията на човечеството. Истинска съкровищница на техническата мисъл на вече 65 години!
Това е една достолепна възраст! Формално на хартия музеят започва да съществува през 55-та година. Постановление, но следващите 11 години нищо друго не се появява. Нито сграда, нито екип, нито колекция, защото това са основните неща, без които не би могло да има музей!
Минават години в събиране на екип и едни от най-знаковите експонати. Така в един момент служителите на музея стават 90 души, а фондът значителен. Следват стотици изложби по света и у нас. Ала сграда, в която да се разгледат накуп – все още няма.
92 е годината, в която най-накрая, след всички митарства, музеят получава собствена сграда и успява да направи собствена експозиция! А почти всички знаем, че тази сграда е бившата сграда на някогашния музей на Георги Димитров, тъй като в рамките на двора, в който се намира тази сграда, има още две любопитни къщи близнаци, в които едновременно са живели под наем Георги Димитров и Петър Дънов. Първият експонат е макет на кораба „Радецки“ и той си се пази, показва се, много ни е мил и любопитен. Много хора от първите посетители на музея или тези, които са участвали и сега са баба и дядо, водят своите внуци, защото са им разказвали, че някога с това е започнал този музей.
Австрийският параход „Радецки“ е построен през 1851 в Будапеща. През май 1876 четата на Христо Ботев завладява парахода и го принуждава да спре на българския бряг край Козлодуй, откъдето се насочва към Врачанския Балкан, за да се бие за свободата на страната ни. На този параход още същата година Иван Вазов посвещава популярните стихове, превърнали се в патриотична песен.
Още един безценен предмет е астрономическата зрителна тръба, произведена от „Мерц“ Мюнхен, която дава 500 пъти увеличение, в която са надничали очите на самия Петър Берон! Телескопът е първият уред за наблюдение в първата астрономическа обсерватория у нас – тази на Софийския университет, разположена в Борисовата градина.
Една от най-известните личности в нашата история – Петър Берон е представена не само на десетолевката, която всички познаваме, но и във витрината – с неговата зрителна тръба! Другото, за което много се радвам и смятам, че то ще продължи – това са българските уреди, които летят в космоса – оранжерията Люлин – те са бъдещето и не са спрели да се развиват и мисля, че ще имаме още неща във витрините след време!
Музеят съхранява великолепна колекция от механични домашни часовници. Първоначално задвижвани с тежести, по-късно с пружини. Създаването на нов регулатор на хода – махалото, е свързано с Галилео Галилей и Кристиан Хюйгенс. Те допринасят за точността в измерването на времето. Хюйгенс изработва механизми с точност до 10 секунди. Появата на механичните джобни часовници прави фурор. През 1510 шлосерът Петер Хенлайн „конструирал уред, който удивлява учените-математици, защото от къс желязо изработил часовник с много колела. Той можел да се носи във всяко положение, понеже нямал топузи, и можел да работи в джоба на дрехата“. През 1670 се появява минутната стрелка, а секундата е поставена 20 години по-късно.
Споделете статията
